Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Лунен ловец [bg]
Лунен ловец [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Лунен ловец [bg]

Электронная книга - «Лунен ловец [bg]». Краткое содержание книги:

Лунен ловец предлага пълноценни герои, много динамика, романтика, чувство за хумор, невероятна фантазия и свръхестествени приключения  в света на върколаците. Добре дошли в реалността на Сази - върколаците, подвластни на Луната. Те живеят в стройна организация, на големи общности с шефове и дори нещо като правителства. За да се предпазват от човешкото население и да оцеляват, прилагат всевъзможни тактики. Наемният убиец Тони обитава именно този свят. В света на човеците пък живее Сю. Тя е дълбоко нещастна, защото от години нейното семейство, особено майка й, жестоко я експлоатира и налага тотален контрол. Положението се влошава още повече, когато тя печели 200 милиона долара от тотото. Доведена до пълно отчаяние, Сю решава да сложи край на живота си, но няма сили да се самоубие и иска да си наеме убиец. Така се среща с Тони. Необяснимата връзка между Тони и Сю е много силна, в дадени моменти дори четат мислите си. Най-големият грях във върколашкото общество обаче е да се чифтосаш с човек, а Тони го прави и последствията са неизбежни…
1 ... 42 43 44 45 46 47 48 49 50 ... 139
Перейти на страницу:

— Доволна ли си? — попитах я, макар че миризмата й бе красноречив отговор.

— Никога не съм вършила такива работи. Толкова се забавлявам!

— Още не сме започнали да се забавляваме.

Тъкмо се готвеше да каже нещо, когато мобилният ми телефон иззвъня. Настроил съм го наистина да звъни. Звънът му се различава от чуруликанията и тъпите мелодийки на всички останали телефони. Погледнах дисплея. По дяволите! Все пак щеше да е по-разумно да отговоря.

Сара щеше да звъни нонстоп, докато не се свърже с мен. Вдигнах пръст да възпра репликата на Сю, натиснах бутона и притиснах телефона до ухото си.

— Тони е.

— Тони, обажда се Сара. Толкова те търсих!

— Бях в самолет, Сара.

В гласа й се промъкна паника.

— Това значи ли, че не си в града?

— Да, Сара. Ще отсъствам няколко дни. Какво има?

— Но аз искам да се отбиеш. Алармената система не работи.

Въздъхнах. Алармената система никога не работи, когато Сара управлява магазина. Имам чувството, че машините не я обичат.

— Какво прави?

— Пак онези скапани сензори на вратата! Пищят винаги, когато някой клиент излезе.

— Винаги ли, Сара? — Трябва да получа достатъчно информация за проблема, за да мога да го разреша.

— Не, ами не всеки път. Но само през последния час пищя шест пъти! Ето пак, чуваш ли?

Беше права. Дочух отдалеч характерния сигнал за кражба в магазина.

— Да е минал клиент? Или служител? Разкажи ми какво става, Сара.

— Клиент. Човекът току-що бе платил на касата, но въпреки това сигнализира.

— Купил ли е нещо, което трябва да бъде анулирано? Служителят махнал ли е етикета?

— Да, Том работи на тази каса.

Това е добре. Познавам го. Доста е внимателен. Значи може да е от сензорите.

— Клиентът още ли е в магазина?

Гласът й прозвуча обидено:

— Разбира се. Стоя точно до него. Какво трябва да направя?

Чух как прикри микрофона с ръка да обясни на купувача, че разговаря с компанията по поддръжка на алармената система. После се заприказва с него и забрави, че съм на телефона.

Днес нямах нито време, нито настроение да си играем игрички.

— Сара? Сара!

— О, извинявай, Тони! Какво да направя сега?

— Вземи плика на клиента и се отдалечи от сензорите. После прекарай плика през сензорите и ми кажи какво става.

— Добре. Момент. — Чух как остави слушалката и помоли купувача за плика. Онзи възрази, което ме накара да наостря уши. Вслушах се по-внимателно, като напрягах целия си вълчи слух.

— Това е безсмислено! — каза мъжът. — Нямам време да ви помагам да си оправяте оборудването. Дайте ми плика. Имам си друга работа за вършене.

Аха. Хрумна ми нещо.

— Сара! Вдигни слушалката!

Дочу се дращене и после се разнесе гласът й:

— Кажи, Тони?

— Пликът у теб ли е?

— Да, ето го — гласът й заглъхна. — Извинете, господине. Ще ни отнеме само минутка. Ще получа порицание, ако не докладвам за тези грешки, щом възникнат.

— Сара? Прекара ли плика?

— Да. Този път не реагира.

— Направи ми една услуга: помоли човека отново да мине през сензорите. Но този път ти ще държиш покупките, докато преминава.

— Но…

— Просто го направи, Сара. Довери ми се. — Клиентът отказваше да мине и знаех защо.

— Тони? Не иска да премине. Не мога да го заставя. Какво да правя?

— Извикай охраната, Сара. Човекът е крадец.

— О, стига, Тони. Пликът е у мен. Видях го да си плаща.

Сю ме наблюдаваше внимателно с вдигнати вежди. Знаех, че слуша. Беше й интересно, макар и да чуваше само част от разговора.

— Купил е някои неща, но не е платил всичко. Не изпускай този плик. Ако човекът се дърпа, проследи го до колата му и запиши номера. Обзалагам се, че каквото и да е скрил в джоба си или под ризата, струва много повече от съдържанието на плика. Но най-вероятно няма да си тръгне без онова, за което е платил. Обади ми се, след като охраната го претърси.

Затворих, без да изчакам отговор.

Вдигнах пръст към Сю да почака и дори не погледнах дисплея, когато телефонът отново иззвъня.

— Тони.

— О, господи! Тони, оказа се прав. Този тип си е зашил джобове от вътрешната страна на панталоните. Открихме няколко много скъпи батерии за мобилни телефони, луксозни дамски парфюми и няколко компактдиска. Мислиш ли, че и останалите сигнали също са означавали кражби?

1 ... 42 43 44 45 46 47 48 49 50 ... 139
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)