Вътрешният кръг [bg]

— Всичко е наред, Нийл — успокои го Ема. — Джо не само е мой приятел, а и клиент.

Демарко реши, че макар и малко уморена, Ема е възвърнала предишното си самочувствие. Вероятно се беше срещнала с мъжа, който притесняваше дъщеря й, и бе успяла да го убеди да я остави на мира.

— Аха, клиент — промърмори дебелият. — Значи той ще плаща сметката.

— Никой нищо няма да плаща, Нийл. Забрави ли Тел Авив?

— Но аз трябва да мисля и за персонала си, Ема.

— Какъв персонал?

Нийл кимна към един чернокож младеж с фланелка на „Уошингтън Уизардс“, който неусетно се беше промъкнал в залата и в момента седеше полускрит зад лаптоп в ъгъла. Косата му, навита на ръждивокафяви масурчета, леко се поклащаше в такт с музиката в слушалките му. Беше толкова погълнат от заниманието си, че изобщо не забелязваше посетителите.

— Персоналът ти не ми харесва, Нийл — поклати глава Ема.

— Аз пък не харесвам начина, по който ми водиш приятели, без да ме предупредиш — засече я дебелият.

Ема мълчаливо кимна в знак на съгласие.

— Исках да кажа, че работата върху този проект отне на мен и на персонала ми повече от трийсет часа, които можех да отделя за разплащане с клиентите си.

— Нали се разбрахме, че Тел Авив е изплатен напълно, Нийл? — погледна го строго Ема.

Дебелият помълча малко, после се усмихна и разкри два реда зъби със странна форма.

— В такъв случай да идем в кабинета ми, там ще ни бъде по-удобно — подхвърли той.

Ема и Демарко тръгнаха след масивните му задни части, прекосиха къс коридор с метална врата и влязоха в помещение, което приличаше на игрална зала за възрастни. Рафтовете край стената бяха отрупани с всевъзможни игри, а към 45-инчовите плазмени телевизори, прикрепени към стената, бяха свързани всякакви компютърни игри като „Нинтендо“ и „Сега“. Обзавеждането завършваше с подредени в една линия маси за билярд и фусбол1, и флипери.

Нийл им посочи креслата с дебела тапицерия пред бюрото, а сам се настани в огромния стол зад него, очевидно правен по поръчка.

— Какво да ви предложа, Ема? — влезе в ролята на домакин той. — Имам бонбони на клечка и шоколадови десерти.

— О, господи! — направи гримаса Ема. — Давай да вършим работа, Нийл.

Дебелият се наведе и вдигна един лаптоп от пода до себе си. Отвори капака, натисна няколко клавиша и промърмори: