Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Не заспивай [bg]
Не заспивай [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Не заспивай [bg]

Электронная книга - «Не заспивай [bg]». Краткое содержание книги:

Убийство чрез кошмар. Нима е възможно?Четирима мъже се самоубиват в различни краища на страната. На пръв поглед нямат нищо общо помежду си. Освен че са се оплаквали от един и същи повтарящ се кошмар, в които има кинжал с инкрустирана в дръжката вълча глава. По-късно всеки от тях си прерязва вените именно с такъв кинжал. Медиите раздухват как преди самоубийството си всеки от мъртвите е ходил на хипнотичен сеанс при един и същи специалист — скромния хипнотизатор Ричард Хамънд.Публично обвиненият в четири убийства, извършени чрез кошмар, доктор Хамънд живее в отдалечена планинска хижа близо до уединения пансион „Вълчето езеро“, които е известен с редица нещастни случаи, настъпили при странни обстоятелства.Дейвид Гърни е силно привлечен към мистериозния случай, макар да не го признава пред съпругата си. За негова изненада тя не само няма нищо против намесата му, но дори настоява да се присъедини към него заради сенките в собственото си минало… Сенки, които са готови да погълнат и двама им.Джон Вердън работи на няколко отговорни позиции в рекламни агенции в Манхатън, преди да хване перото. Също като героя си напуска големия град и се заселва в провинциалната част на Ню Йорк, кьдето живее и до днес със съпругата си.След разтърсващия успех на феноменалния му дебют „Намислѝ си число“ нестандартният трилър майстор поднася на читателите си „Затвори очи“, „Не дърпай дявола за опашката“ и „Питър Пан трябва да умре“.Написването на дългоочаквания роман „Не заспивай“ отнема повече време, но за сметка на това всички фенове на Вердън ще бъдат доволни да се впуснат в най-заплетеното и смразяващо кръвта приключение на гениалния детектив Дейв Гърни.
1 ... 42 43 44 45 46 47 48 49 50 ... 145
Перейти на страницу:

Гърни сви рамене:

— Не съм решил още.

— Кое? Дали да отидеш или кога да отидеш?

— И двете.

— Отидѝ.

— Защо?

— Защото искаш.

— Мисля, че ще бъде полезно да поговоря с нея… Но ми е притеснено да те оставям сама тук.

— Била съм сама и на по-лоши места.

— Може да дойдеш с мен.

— Не.

— Защо?

— Защо според теб се съгласих да дойда тук? — попита тя.

— Нямам представа. Честно казано, решението ти ме изненада. Между това да отидем направо на зимна ваканция и да се отбием да потърся информация за случай с няколко самоубийства не очаквах да избереш второто.

— Самоубийствата нямат никаква връзка. — Мадлин си пое дълбоко дъх. — Когато бях ученичка, идването в Адирондакс за коледната ваканция беше последното, което исках. Леля ми и чичо ми всъщност бяха братовчеди на мама. Бяха ограничени, невежи хора. Джордж бе в постоянна депресия. Морийн беше маниачка.

— Защо им е трябвало на родителите ти да те пращат при такива хора?

— Зимата ме пращаха в Адирондакс, а лятото — на музикални лагери. Това беше тяхната стратегия да се сближат. Само двамата. Без усложнения. Общуване. Решаване на проблемите в брака им. Разбира се, това не им помогна. Както повечето хора, те тайно обичаха проблемите си. И обичаха да се отървават от мен.

— Тези леля и чичо, или каквито ти се падат, живи ли са още?

— Джордж се застреля.

— Боже!

— Морийн се премести във Флорида. Нямам представа дали е жива, или е умряла.

— Къде живееха?

— В най-големия пущинак. Дяволският зъб всъщност се виждаше от края на пътя. Най-близкият истински град беше Данемора.

— Където е затворът?

— Да. Затворът, който преди е бил лудница.

— Още не разбирам защо…

— Защо поисках да дойда ли? Може би за да видя планината по друг начин… в друг период от живота си… да прогоня спомените.

— Кои спомени?

— Джордж беше малко сбъркан. Седеше на верандата с часове, неподвижно втренчен в гората, сякаш беше мъртъв. Морийн беше също толкова луда, но точно в обратната насока. Постоянно танцуваше. И имаше мания да събира камъни — триъгълни камъни. Твърдеше, че са върхове на стрели от ирокезите. Ирокоа — обожаваше френското произношение на думата. Постоянно говореше с френски акцент. Друг път искаше да си представяме, че сме ирокезки принцеси, изгубени в гората, чакащи да бъдат спасени от Хиауата. Когато дойдеше за нас, щяхме да му подарим колекцията си от върхове на стрели, а той щеше да ни даде кожи да се стоплим и след това всички щяхме да заживеем щастливо.

— На години беше?

— Морийн ли? Когато бях на петнайсет, ми се струваше адски стара.

— Имаше ли други деца наоколо?

Тя премигна и се вгледа настойчиво в него.

— Не ми отговори на въпроса.

— Кой въпрос?

— Кога тръгваш за Платсбърг?

20.

Гърни постави някои ограничения в колебливия си план да се срещне с Ребека в „Колд Брук Ин“.

Ако токът не дойде, няма да тръгне.

Ако мобилната връзка в хотела не се възстанови, няма да тръгне.

Ако снежната буря се възобнови, нямаше да тръгне.

Обаче електричеството бе възстановено в 6.22. Телефонното покритие — в 6.24. И небето преди зазоряване бе кристалночисто. Въздухът беше свеж и ухаеше на бор. Отоплението в хотела пак заработи. Всичко бе пълна противоположност на положението преди няколко часа.

В 6.55 Гърни беше измит, обръснат, облечен и готов да тръгва. Влезе във все още тъмната спалня. Усети, че Мадлин не спи.

— Внимавай — каза тя.

— Ще внимавам.

Да внимава, в неговите представи означаваше да стои на емоционална дистанция от Ребека, с която изглежда винаги имаше „възможности“. Питаше се дали и Мадлин влага същото значение.

— Кога ще се върнеш?

— Би трябвало да стигна в хотела около осем. Ако тръгна час по-късно, ще съм тук преди десет.

— Не бързай. Пътищата са лоши. И след снощната суграшица ще са хлъзгави.

— Сигурна ли си, че ще ти е добре сама?

— Ще се справя.

— Добре тогава. Тръгвам.

Той се наведе и я целуна.

Постланият с червен килим коридор сега бе ярко осветен — смайваща трансформация от снощния зловещ фон на осветеното от лампата лице на Барлоу Тар. На широкото стълбище към фоайето го лъхна аромат на прясно кафе и борови цепеници.

Остин Стекъл стоеше на вратата на офиса зад рецепцията и говореше разпалено по телефона. Носеше памучен панталон от марка, струваща пет пъти повече от подобни модели в „Уолмарт“. Карираната му бархетна риза толкова добре стоеше на якото му тяло, че явно бе шита по поръчка.

1 ... 42 43 44 45 46 47 48 49 50 ... 145
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)