Не заспивай [bg]

Изведнъж тишината бе нарушена от бавно поскърцване на тавана.

Мадлин стисна ръката му.

Двамата се заслушаха за една дълга минута.

Малка сянка прелетя пред прозореца в хола и Мадлин изпищя тихо.

— Прилеп — каза Гърни, когато пръстите ѝ се впиха още по-силно в ръката му. — Ще отворя балконската врата, за да излети.

Думите му бяха прекъснати от ново скърцане на тавана, сякаш някой стъпваше предпазливо по разсъхнали се дъски.

— Горе има някой — прошепна Мадлин.

По спомените си от онова, което беше видял отвън, Гърни бе преценил, че хотелът има два нормални етажа, партера и този, на който се намираха те, плюс тавански. Не изглеждаше много вероятно на тавана да има стая за гости. Докато мислеше за това, точно над тях се чу леко постъргване.

После нищо. Останаха заслушани дълго време, но единственото, което се чуваше, бе шумоленето на вятъра покрай балконската врата.

Какво в имението „Вълчето езеро“, запита се Гърни, правеше шума от бавни стъпки, ако изобщо беше това, толкова обезпокоителен? Дали спирането на тока внушаваше чувство за опасност? Със сигурност през деня или дори на светлината на лампа същият шум не би имал този ефект.

Мадлин отново заговори шепнешком:

— Кой мислиш, че е горе?

— Може би няма никого. Може би дъските се свиват заради спадането на температурата.

Тя насочи вниманието си към прилепа:

— Ще излети ли наистина, ако отвориш вратата?

— Мисля, че да.

Тя леко отпусна ръката му. Гърни стана, ориентира се пипнешком от нишата до вратата на балкона и я отвори. Предполагаше, че студеният фронт, който докара бурята и суграшицата, е понижил температурата поне с петнайсет градуса. Ако прилепът не излетеше бързо, в целия апартамент скоро щеше да стане кучешки студ.

Хрумна му, че ще е добре, ако разпали огъня — за топлина, светлина и чувство на сигурност.

Отдръпна се от отворената врата и затърси пипнешком камината. Разтреперан, само по боксерки и фланелка, спря при стола, където бе оставил дрехите си, за да си сложи панталона и ризата. Когато пак се обърна към камината, някакъв шум от коридора го накара да спре. Застана неподвижно и се ослуша. След няколко секунди пак го чу.

Извади пистолета си от сака на стола. Помисли си, че може би реакцията му е прекалена, повлияна повече от страховитата атмосфера, отколкото от истинска опасност.

— Какво е това? — прошепна Мадлин от нишата.

— Има някой в коридора.

В този момент чу леко издумкване по вратата.

Освободи предпазителя на пистолета и тръгна бавно натам. Луната осветяваше само малък участък около прозорците. В тази част на помещението не се виждаше абсолютно нищо.