Хайде да крадем коне [bg]

От другата страна на разрушения мост караулът лежал по очи в снега доста далеч от мястото, където Франц го видял за последно. Моторът не успял да стигне навреме и сега забавял ход и се движел едва ли не колебливо към тялото на земята. Спрял. Мотористът слязъл, свалил си каската и я задържал под ръка, сякаш бил на погребение, изминал пеша последните метри до караула и застанал над него с наведена глава. Повей на вятъра развял перчема му. Бил още момче. Паднал на колене до онзи, който като нищо можел да бъде и най-добрият му приятел, ала караулът се повдигнал на ръце, коленичил и явно си бил жив и здрав. Останал в тази поза, очевидно повръщал, а после се изправил на крака с картечницата за опора, мотористът също станал, навел се и му казал нещо, но караулът поклатил глава и посочил ушите си. Нищичко не чувал. И двамата се обърнали и погледнали към вече несъществуващия мост, тогава се втурнали към мотора — караулът седнал в коша, мотористът — на седалката, запалил отново и потеглили, само че не поели към стопанството, където били разквартирувани с останалите от патрула, а обратно по пътя, по който немецът току-що бил дошъл. Натискал газта колкото силно можел, но моторът вече се движел по-тромаво с пътника в коша. След малко набрали скорост, и когато няколко минути по-късно подминали Баркаловото стопанство, се движели наистина бързо. Веднага след това свили от пътя — и двамата се навели рязко като в лодка при силен вятър, за да вземат завоя, без да се преобърнат. За миг кошът се повдигнал от земята, сетне профучали по заснежената ливада право към оградата и портата, която не си направили труда да отворят, а просто минали през нея с мощен трясък, във всички посоки се разлетели дъски и ги цапнали по каските, но не спрели, отворило се място точно колкото да минат между подпорите на портата. Понесли се по ливадата плътно покрай оградата от бодлива тел. Коловете тракали отстрани, а моторът подскачал и се мятал насам-натам по туфите трева надолу към реката по пътеката, която обикновено използвал баща ми на път към магазина да прибере „пощата". И аз минавах по тази пътека само четири години по-късно в компанията на приятеля ми Юн, който един ден просто изчезна от живота ми, само защо- то единият му брат застрелял другия и го заличил от своя живот с пушка, която той, Юн, забравил. Случи се в разгара на лятото, той трябвало да наглежда братята си и в миг всичко се променило и разрушило.