![Обратен камуфлаж [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/1/5/obraten-kamuflazh-bg-download.jpg)
Обратен камуфлаж [bg]
- Автор: Porter Henry
- Серия: Робърт Харланд #2
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-767-6
- Переводчик: Минчо Бенов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Обратен камуфлаж [bg]». Краткое содержание книги:
— ФБР знаят ли, че приятелят ви е бил в Афганистан?
— Може би. Сигурен съм, че имат списъци с тези неща.
— Казвате, че се е бил с талибаните.
— Да, но използва нелегално име. Имаше такова още преди да тръгне.
— Можете да очаквате подобни неприятности. Във всяко едно отношение, той може да бъде разглеждан като много вероятен враг на държавата.
— Не! — Лоз бе категоричен. Той се усмихна кратко на Харланд. Усмивката му бе като точка, която постави край на темата. Обърна се и поръча и за двамата — хайвер, блини и говеждо със спанак. — Ще пиете ли вино? Аз не пия.
Харланд поклати глава.
— Чудесно, радвам се да чуя, че давате почивка на организма си. — Той замълча за момент. — Ами ако ви кажа, че довечера ще ме арестуват?
— Много ще се изненадам, ако сте получили предизвестие.
— Просто чувство. През последните няколко дни натискът се засилва. Не мога да бъда арестуван, не мога да отида в затвор. Искам да ми помогнете да го избегна.
— Разкажете ми за приятеля ви — отвърна Харланд. Забеляза, че почти всички жени в ресторанта или бяха помахали на Лоз, или крадешком поглеждаха към него.
— И двамата бяхме изпратени в Уестминстър скул в Лондон, за да се подготвим за колеж в Англия. Карим бе от богато семейство от Лахор. Много стара фамилия, много влиятелна. Аз бях отгледан в Ливан, въпреки че баща ми беше иранец — потеклото на майка ми произхожда от Друзите[3]. И двамата бяхме аутсайдери в лондонско училище и беше естествено да се сприятелим, нищо че бяхме различни във всяко едно отношение. Той беше по-буен, по-общителен, по-дързък и, предполагам, по-забавен. Мисля, че разчитахме на силните си страни и се допълвахме.
— Разкажете ми за картичките.
Лоз извади пет пощенски картички от джоба си и ги постави на масата по реда на пристигането им. Харланд разгледа внимателно изображенията им, после ги обърна. На всяка от тях с добре обработен почерк бе написано кратко съобщение. Първото гласеше:
„Поздрави, стари приятелю. Аз съм в Пакистан и се надявам много скоро да съм в Лондон. Може да имам нужда от помощта ти. Имам най-добри новини. Връщам се, за да завърша следването по медицина, тъй както винаги си ми казвал, че трябва да го направя.“
Следващите две картички бяха по-малко оптимистични и съдържаха само подробности за местонахождението на Хан в Иран. В картичката от Турция съобщаваше колко пари са му били откраднати. Все още имал четиристотин долара, които майка му му дала, и се надявал с тях да стигне до Лондон. Споменаваха се и проблеми с визата и паспорта, които не бяха уточнени.
Харланд препрочете пощенските картички.
— Изглеждат съвсем безобидни — каза той накрая. — Но в днешно време е много вероятно разузнавателните служби да ги разглеждат с мисълта за скрити послания и кодове.
Лоз не го слушаше.
— Карим има нужда от помощта ми — каза той, като гледаше през Харланд към мелето от сервитьори и гости на ресторанта. — Последната пощенска картичка, тази от Албания, бе последвана от това писмо. Предполагам, че четат и писмата, но по плика нямаше следи от отваряне. — Той извади един лист разчертана на редове хартия от джоба си. Писмото бе подписано от мистър Скендер. Разказваше за ареста на Карим, за неговото затваряне и прехвърляне в центъра на Държавна сигурност в Тирана. В писмото се споменаваше, че Хан е бил показан в местните телевизионни новини във връзка с някакво клане в Македония.
— Знам нещо за този случай — каза Харланд. — Албанското малцинство в Македония поиска от ООН да предприеме разследване.
Лоз се обърна към него.
— Накарах един приятел да прерови балканските информационни сайтове. Недвусмислено ясно е, че тези мъже са били убити. Идвали са от Турция. Карим сигурно е пътувал с тях.
— В такъв случай, защо не е бил убит?
— Защото знае какво да прави в подобни ситуации. — Лоз извади разпечатка от уеб страницата на гръцки вестник и посочи един изплескан с мръсотия мъж, който се губеше между двама полицаи. — Това е Карим, въпреки че едва може да го познае човек. Виждате колко е слаб и че е ранен. — Той се пресегна за бутилката вода и по лицето му премина сянка на тревога. И двамата едвам бяха докоснали предястието. Лоз пресуши чашата вода, бутна чинията си настрана и махна на сервитьора.
— Имам превод на информацията под снимката. — Лоз подаде на Харланд парче от бяла визитка.
„Терорист заловен след сражение в Македония.