Орки
- Автор: Николс Стэн
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард»
- ISBN: 954-585-673-4
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Орки». Краткое содержание книги:
Но вгледай се внимателно в това чудовище. И ще видиш, че ти самият си чудовище. Зная, че се боиш от мен. Но и зная, че съм спечелил уважението ти.
Чуй сега историята ми. Почувствай как тупти сърцето ми и бъди благодарен. Бъди благодарен, че не ти, а аз нося меч. Бъди благодарен на орките, родени за войни, предопределени да побеждават и да осигуряват мир на всички.
Тази книга ще промени завинаги отношението ти към орките.
— Млъквай! — махна с ръка Страк. — Моббс, доколкото разбирам, ти смяташ, че в цилиндъра се съдържа нещо важно. И нищо чудно, като се има предвид колко държи на него Дженеста. Но какво точно искаш да кажеш?
— Познанието е неутрално. Обикновено то не е нито добро, нито лошо. Може да се превърне в сила на просветлението или в зло, в зависимост от това кой го притежава.
— Е, и?
— Ако попадне в ръцете на Дженеста, нищо добро няма да излезе от него — добре е да го знаете. Ето защо трябва да иде в добри ръце.
— Искаш да кажеш, че не бива да й връщаме цилиндъра? — попита Койла.
Моббс не отговори.
— Така ли е? — настоя тя.
— Много сезони съм преживял и много неща съм видял. Ще умра спокоен, ако се изпълни едничката ми надежда.
— И тя е?
— Не го ли усещате в сърцата си? Моята най-съкровена мечта е да си върнем земята. Да възстановим света такъв, какъвто е бил някога. Силата, която крие в себе си тази реликва, може би ще е достатъчна, за да го постигнем. Казвам «може би». А може и да е само първата стъпка от едно дълго пътешествие.
Страстта, с която произнесе тези думи, накара присъстващите да замълчат.
— Да я отворим — предложи след малко Койла.
— Какво? — Хаскеер скочи на крака.
— Не ти ли е любопитно какво има вътре? Не искаш ли тази сила да освободи земята ни?
— Как ли пък не, луда кучка такава! Да не искаш да ни изтреби всички?
— Признай го, Хаскеер — ние и без това сме обречени. Ако се върнем в Каменна могила, нито цилиндърът, нито пелуцидът ще ни спасят от гнева на Дженеста. Ако някой мисли иначе, значи е кръгъл глупак.
Хаскеер изгледа останалите.
— Имате повече разум от тази тук. Кажете й, че греши.
— Не съм сигурен, че греши — отвърна Алфрей. — Според мен ние подписахме смъртните си присъди в часа, когато не изпълнихме задачата навреме.
— Тогава какво можем да загубим? — попита Джъп. — Вече и домове си нямаме!
— Очаквах подобно нещо от теб — озъби се Хаскеер. — И без това мястото ти не е сред нас. Какво те е грижа дали ще живеем, или ще измрем? — Погледна към Страк. — Прав ли съм, капитане? Ние знаем по-добре от една женска и някакво си джудже. Нали?
Всички се втренчиха в Страк. Той мълчеше.
— Кажи им! — повтори Хаскеер.
— Аз съм на мнението на Койла — заяви Страк.
— Ти… Не може да говориш сериозно!
Страк не му обърна внимание. Виждаше усмивката на Койла и няколко орки в тълпата, които кимаха одобрително.
— Да не ти е избила чивията? — подскочи Хаскеер. — Не го очаквах от теб, Страк. Нима искаш да зарежем всичко?
— Искам само да отворим цилиндъра. Останалото вече отдавна сме го зарязали.
— Страк има предвид, че можем просто да махнем печата и да надзърнем вътре. А после пак да го затворим. Нали, капитане? — попита Джъп.
— Ами ако кралицата разбере, че сме го отваряли? Представяте ли си колко ще се ядоса?
— Не е необходимо да си представям — рече му Страк. — Тъкмо затова трябва да вземем нещата в свои ръце. И ще направим нещо, което не сме правили досега — искам всички да гласувате. Съгласни ли сте?
Нямаше възражения. Той вдигна цилиндъра.
— Нека тези, които смятат, че не трябва да го отваряме, а да го върнем в Каменна могила, да дадат знак.
Хаскеер вдигна ръка. Още трима оръженосци се присъединиха към него.
— Кои са за отварянето?
Всички останали вдигнаха ръце.
— Мнозинството печели — обяви Страк.
— Правиш голяма грешка — промърмори мрачно Хаскеер.
— Не, мисля, че постъпваш както трябва, Страк — възрази Койла.
Прав или не, облекчението, което почувства, бе голямо. Сякаш за първи път от много време насам бе постъпил честно и справедливо. Но тази мисъл не прогони ледените пръсти от гърба му.
14.
Настъпи напрегнато мълчание. Страк извади ножа и го опря във восъчния печат на цилиндъра. Преряза го с едно решително движение и повдигна капачето. Въздухът напусна металната кутия с едва чуто свистене.
Страк пъхна пръст в отвора. Напипа навит на руло пергамент. Беше чуплив и крехък, пожълтял от времето. Извади го и го подаде на Моббс. Гремлинът го прие със смесица от нетърпение и благоговение. Страк разклати цилиндъра. Нещо вътре изтрака и той надзърна.
— Тук има още нещо — обяви на всеослушание.
Обърна цилиндъра и изсипа съдържанието му. Върху дланта му тупна тъничък предмет. Представляваше сфера, от която под различни ъгли излизаха седем шипа с различна дължина. Предметът имаше пясъчно жълтеникав цвят, наподобяващ цвета на полирано дърво. Беше по-тежък, отколкото изглеждаше.