Жива жар
- Автор: Шевалье Трейси
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- Переводчик: Майя Пенчева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Жива жар». Краткое содержание книги:
— Фокс! Приготви ми коня!
След минута едно момче от цирка бе изпратено да събуди Джон Астли, който по това време трябваше вече да репетира новата програма, а не да се излежава. Около Херкулес Хол винаги се мотаеха момчета от помощния персонал, така че едно от тях хукна към дома на Джон.
Филип Астли излетя от къщата, обличайки сакото си в движение, а Джон Фокс се затича след него. Друго момче изведе белия кавалерийски кон и го държа за юздите, докато Филип Астли се качи на седлото. Нямаше нужда да чака да оседлаят коня, защото щеше да стигне по-бързо пеш през поляните зад Херкулес Хол и по някоя пътечка между къщите на Бастил Роу. Точно това направиха Фокс и момчетата от цирка. Но Филип Астли беше артист и винаги мислеше за впечатлението, което щеше да остави у публиката. Не вървеше един виден собственик на цирк и бивш кавалерист да се появява тичешком на мястото на катастрофата, дори да е на няколкостотин метра. От него се очакваше да бъде водач и беше по-добре да се разпорежда от гърба на коня, а не задъхан и зачервен от тичане, разтресъл шкембе.
Като част от представлението на Астли друго момче от цирка изведе кобилата на Джон и я поведе по улицата към къщата на притежателя й. Баща му също отиде първо там. Когато синът му не се появи веднага, той изкрещя към отворените прозорци:
— Ставай, глупако, не чу ли взрива! Не ми казвай, че не те интересува собственият ти цирк, който ще трябва да управляваш! Поне един път ми покажи, че той ти е по-важен от пиенето и разгула!
Джон Астли се появи на прага с разрошена коса, но иначе напълно спокоен. Думите на Филип Астли явно не го бяха стреснали. Той нарочно затвори бавно вратата, с което ядоса баща си още повече.
— Ако така ще се отнасяш към цирка, ще те изхвърля от него! Ще видиш!
В този момент се чу втори, по-слаб взрив, после пукотевици и трясъци, някои силни, други по-леки, свистене и пронизителни писъци. Тези звуци имаха ефект, който никоя от думите на Филип Астли не можа да произведе: Джон Астли изтича до коня си, скочи на седлото и животното се втурна напред, пришпорвано от стопанина си. Джон мина в галоп покрай комплекса "Херкулес", а баща му пое в тръст зад него.
Никой от тях не се обърна назад, иначе щяха да видят мис Лора Девайн, най-добрата акробатка на въже в Европа, зад един прозорец на първия етаж от къщата на Джон Астли — гледаше ги как се отдалечават по пътя и завиват надясно по Уестминстър Бридж Роуд. Само една старица с кошница ягоди в ръце зърна кръглото лице на мис Девайн да наднича към улицата. Тя й подаде една ягода.
— Чудесни сочни ягоди за теб, миличка. Виж ги колко са изкусителни, а ти обичаш изкушенията. Хайде, хапни.
Мис Девайн се усмихна и поклати глава. Погледна нагоре и надолу по улицата и се скри.
На Бастил Роу № 6 Дик и Чарли Батърфийлд седяха в кухнята пред тиган с бекон помежду им, бодяха си парченца с ножовете и топяха залъци хляб в мазнината. И двамата скочиха при първия разтърсващ гръм, отекнал зад девическото сиропиталище отсреща. Миг по-късно се разнесе звън и всички прозорци на къщите по Бастъл Роу останаха без стъкла. Само къщата на № 6 оцеля, защото в момента на прозорците нямаше стъкла. Чарли ги беше изпотрошил в една пиянска вечер, когато замеряше котката с обувки и камъни.
Занемели, двамата оставиха ножовете, отместиха назад столовете си и се запътиха навън, докато Чарли бършеше мазната си брада с ръкав. Застанаха на прага един до друг.
— Откъде дойде? — попита Дик Батърфийлд.
— Ей от там. — Чарли посочи на югоизток към парка "Сейнт Джордж".
— Не, беше от там, сигурен съм. — Дик Батърфийлд посочи на изток.
— Защо питаш тогава, щом си толкова сигурен?
— Сигурен съм. Вярвай на баща си и неговия слух.
— Добре, аз пък съм сигурен, че дойде от там. — Чарли махна енергично към парка "Сейнт Джордж".
— Там няма нищо, което да избухне.
— Тогава откъде е според теб?
— От работилницата за фойерверки на Астли.
Необходимостта да спорят още бе заличена от облака дим, издигащ се на около двеста метра от тях.
— Астли е загазил — потвърди той. — Ще бъде забавна гледка. — Забърза към дима, но Чарли се помотаваше. Дик Батърфийлд се обърна и викна:
— Размърдай се, момче!
— Не можеше ли първо да си изядем бекона?
Дик Батърфийлд се втрещи.
— Бекон! В такъв момент! Боже Господи, срамувам се, че ми носиш името. Колко пъти съм ти казвал, че бързината е важна. Няма да спечелим нищо, ако се бавим и се тъпчем с бекон, а другите ни изпреварят. Не схващаш ли за какво става дума, момче? Кажи ми!