Мистерията в „Синия експрес“
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Кантарджиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистерията в „Синия експрес“». Краткое содержание книги:
Но в историята е замесен и един друг диамант, дълго и старателно шлифован от голямата майсторка — детектива Еркюл Поаро, който тръгва по следите на престъплението.
— Не мога да ви кажа това със сигурност. Положително бе взела някакво решение, защото впоследствие настроението й се подобри. Стана по-весела.
— И не ви спомена нищо къде възнамерява да се срещне с онзи негодник — в Париж или в Хиер?
Кейтрин поклати глава.
— За това не каза нищо.
— Да — въздъхна замислен Ван Олдин, — а то е най-важната точка. Е, добре, времето ще покаже.
Той се изправи и отбори вратата на съседната стая. Поаро и Кентън влязоха.
Кейтрин отклони любезно поканата на милионера да обядва с него и Кентън я изпрати до колата, която я чакате долу. Като се върна в апартамента, той завари Поаро и Ван Олдин да разговарят оживено.
— Само ако знаехме — каза замислено милионерът, — какво е било последното решение на Рут. Впрочем решенията биха могли да бъдат дузина. Тя би могла да слезе от влака в Париж и да ми телефонира. Би могла и да продължи за Южна Франция и да се обясни с графа там. Всичко е така тъмно, абсолютно тъмно! Все пак камериерката казва, че Рут е била изненадана и уплашена при появата на графа на гарата в Париж. Ясно е, че първоначалният план не е бил такъв. Съгласен ли сте с мен, Кентън.
Секретарят му се сепна.
— Моля да ме извините, мистър Ван Олдин. Не слушах.
— Мечтаете, а? — закачи го Ван Олдин. — Това не ви е присъщо, но виждам, че тази девойка ви е завъртяла главата.
Кентън се изчерви.
— Тя е забележително хубава — каза замислено Ван Олдин, — много хубава. Видяхте ли какви очи има?
— Всеки мъж — каза Кентън, — би забелязал очите и.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА
НА ТЕНИСКОРТА
Бяха изминали няколко дни. Кейтрин бе излязла сама на разходка една утрин и като се върна във вилата, видя че Ленокс я очаква със закачлива усмивка.
— Вашето момче ви търси по телефона, Кейтрин.
— Кого наричате „моето момче“?
— Новият приятел — секретарят на Ръфъс Ван Олдин. Изглежда, че там сте направила особено впечатление. Изобщо ставате сериозна покорителка на сърца, Кейтрин. Първо Дерик Кетринг, а сега този млад Кентън. Най-интересното е, че си го спомням много добре. Лежа в болницата на майка ми, която тя беше открила тук по време на войната. Тогава бях момиченце на осем години.
— Тежко ли беше ранен?
— Прострелян в крака доколкото си спомням. Твърде лоша работа, пък и лекарите мисля не можеха да го оправят както трябва. Казваха, че няма да му личи, а когато го изписаха, той все още здравата куцаше.
Лейди Темплин излезе на терасата и се присъедини към тях.
— Разказваше на Кейтрин за майор Кентън, нали? — обърна се тя към дъщеря си. — Какъв симпатичен човек! Отначало не си го спомнях, толкова хора минаха оттук, но сега го виждам като днес.
— Преди не беше толкова важен, че да си спомня човек за него — подметна Ленокс. — Сега обаче е секретар на американски милионер, а това е нещо различно.
— Мила! — възкликна лейди Темплин с тъжен упрек.
— За какво звъни майор Кентън? — заинтересува се Кейтрин.
— Попита дали бихте желали да отидете на тенискорта следобед, за да ви вземе с колата оттук. Майка ми и аз приехме вместо вас с възторг. И докато излизате сьс секретаря на един милионер, добре ще бъде да ми дадете някакъв шанс за самия милионер, Кейтрин. Той е към шестдесетте, предполагам, така че вероятно търси едно сладко, младо същество като мен.
— Аз бих желала да приема мистър Ван Олдин — каза разпалено лейди Темплин. — Толкова неща съм слушала за него.
Ах, тези изискано недодялани мъже от Далечния Запад! — тя млъкна и добави под носа си — Така са привлекателни!
— Майор Кентън изрично подчерта, че поканата е от мистър Ван Олдин — каза Ленокс. — Толкова пъти го повтори, че работата ми се стори нечиста. Вие с Кентън ще бъдете хубава двойка, Кейтрин. Бъдете благословени, деца мои!
Кейтрин се изсмя и се качи в стаята си да се преоблече.
Кентън пристигна малко след обеда и мъжествено понесе любезностите на лейди Темплин.
Когато пътуваха заедно с Кейтрин към Кан, той забеляза:
— Лейди Темплин почти не се е променила.
— В държанието, или на вид?
— И в двете. Тя трябва да е, предполагам, доста над четиридесетте, но все още е изключително хубава жена.
— Хубава е — съгласи се Кейтрин.
— Много се радвам, че дойдохте днес — продължи Кентън. — И господин Поаро ще бъде там. Какво необикновено човече е той! Познавате ли го добре, мис Грей?