Колието на кралицата
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Мария Антоанета #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Делибашева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Колието на кралицата». Краткое содержание книги:
— И вие се подчинихте?
— С удоволствие, госпожо, така можах да прегърна и сестра си.
— Времето е превъзходно! — възкликна кралицата с радостно вълнение. — Госпожо Дьо Мизери, утре ледът ще се е стопил, веднага ми е необходима шейна.
Първата камериерка излезе, за да разпореди да се изпълни заповедта.
— А шоколадът ми да бъде сервиран тук — добави кралицата.
— Ваше величество няма ли да закуси? — запита Дьо Мизери. — Ах, и вчера Ваше величество не е вечеряла.
— Лъжете се, добра ми Мизери, вчера вечеряхме, попитайте госпожица Дьо Таверне.
— При това много добре — обади се Андре.
— Но това няма да попречи да си изпия шоколада — добави кралицата. — Побързайте, побързайте, добричка ми Мизери, великолепното слънце ме привлича. Ще има хора на пързалката на малкото Швейцарско езеро.
— Ваше величество има намерение да кара кънки? — попита Филип.
— Вие ще ни се надсмеете, господин американец — възкликна кралицата, — та вие сте прекосили просторни езера, по които се изминават повече левги, отколкото ние тук извървяваме пеш.
— Тук ваше превъзходителство се радва на студа и на пътуването, а там се умира от студ — отвърна Филип.
— О, ето го шоколада ми. Андре, вие ще изпиете ли една чаша?
Андре се изчерви от удоволствие и се поклони.
— Виждате, господин дьо Таверне, аз съм си все същата, етикецията ме ужасява, както и някога, спомняте ли си за онези времена, господин Филип? А вие променили ли сте се?
Тези думи улучиха младия мъж в сърцето — често съжалението на една жена е като удар с кинжал.
— Не, госпожо, не съм се променил, поне по дух — отговори той рязко.
— Тогава, ако сте си запазили сърцето същото и тъй като това сърце беше добро, ние по свой начин ви благодарим. Чаша за господин Дьо Таверне, госпожо Мизери — каза развеселена кралицата.
— О, госпожо! — възкликна съвсем объркан Филип. — Ваше величество не е забравила… такава чест за един беден войник, неизвестен като мен.
— Един стар приятел — извика кралицата, — това е всичко. Този ден буди приятни спомени от младостта ми, днес съм щастлива, свободна, горда, луда… Днешният ден ми спомня първата ми обиколка в моя скъп Трианон и лудориите, които вършехме Андре и аз. Моите рози, моите ягоди, моите върбички, птичките, които се мъчех да разпознавам в моите лехи, всичко — до скъпите ми цветарници, които за мен значеха едно ново цвете, един вкусен плод. А господин Дьо Жюсьо, а този оригинален Русо, който почина… Днешният ден… уверявам ви, този ден… ме влудява! Но какво ви е, Андре? Зачервена сте, какво става с вас, господин Филип, пребледнели сте!
Изживяването на този безпощаден спомен наистина се отрази зле на лицата на двамата млади хора.
Още при първите думи на кралицата те си възвърнаха самообладанието.
— Изгорих си небцето, извинете ме, госпожо — каза Андре.
— А аз… — рече Филип — не мога да свикна с мисълта, че Ваше величество ме удостоява с почит, достойна за голям благородник.
— Хайде, хайде! — прекъсна го Мария-Антоанета, като самата тя наля шоколада в чашата на Филип. — Казахте, че сте войник и като такъв, свикнал с огъня, изгорете се тогава славно с шоколад, нямам време да чакам.
И тя се разсмя. Но Филип възприе нещата сериозно, така, както би направил това един селянин. Само че той би го направил от притеснение, а Филип го направи от мъжественост. Кралицата не го изпускаше от погледа си, смехът й стана двойно по-силен.
— Имате чудесен характер — каза тя и се изправи.
Камериерките вече й подаваха прелестна шапка, наметка от хермелинова кожа и ръкавици. Тоалетът на Андре също бе направен набързо.
Филип отново взе шапката си и последва дамите.
— Господин Дьо Таверне, не бих желала да ме напуснете — каза кралицата, — днес се стремя хитро да конфискувам един американец. Минете от дясната ми страна, господин Дьо Таверне.
Таверне се подчини. Андре мина от лявата страна на кралицата.
Когато кралицата слизаше по голямата стълба, когато барабаните биеха за почест, когато тръбите на гвардейците и шумът на оръжията се разнесоха в двореца, подхванати от течението в преддверията, а кралското великолепие, всеобщата почит и благоговението достигаха до сърцето на кралицата и пресрещаха пътьом Таверне, този триумф зашемети вече обърканата глава на младия мъж.
Пот като бисер изби по челото му от възбуда, походката му стана нерешителна. Ако не беше студената вихрушка, която го удари в очите и устата, той сигурно щеше да изгуби съзнание. След толкова дни, печално похабени в скръб и в изгнание, за този млад мъж това беше едно твърде внезапно завръщане към големите удоволствия на гордостта и мъжеството. По пътя на кралицата, блестяща от хубост, главите се свеждаха, щиковете се издигаха за почест, но можеше да се съзре един дребен старец, чиято загриженост го бе накарала да забрави етикета. Вместо да сведе глава, той бе останал с вдигнат поглед, втренчен в кралицата и в Таверне.