Русия на Путин
- Автор: Политковская Анна
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Русия на Путин». Краткое содержание книги:
Разгромяващ поглед към политическия облик на руския държавен глава.
Спечелилата международно признание за смелите си репортажи, особено за чеченските войни, Анна Политковская обръща стоманения си поглед към човека, който до много скоро беше любимец на западните медии. Бившият шпионин от КГБ Владимир Путин е избран за президент на Русия през 2000 г. Още с излизането му на публичната арена той се представя за открит, просветен лидер, който горещо желае разбирателство със Запада. За разлика от много европейски и американски журналисти и политици Анна Политковская никога не е вярвала на медийния образ на Путин. С преимуществата на погледа от сърцето на Русия тя развенчава както човека Путин, така и търговската марка, в която се е превърнал. Твърди, че е жаден за власт продукт на миналото си и не може да се въздържи да потъпква гражданските права и свободи при всеки удобен случай. Според Политковская не такъв лидер искат повечето от днешните руснаци. За да докаже хипотезата си, тя описва желязната хватка на Путин от позицията на отделния човек, чието положение зависи от този уникален вид тирания. Мафиотски сделки, въоръжени грабителски скандали в провинцията, потресаващата корупция в армията и съдебната система, сривът сред интелигенцията, трагичните грешки по време на акцията „Нордд-Ост“ — това са темите, които Политковская подлага на безпощаден, но неизменно дълбоко човечен анализ.
Таня все повече успявала и търговията й скоро се разраснала до такава степен, че отначало наела пет, а после още пет „совалки“ и станала собственик на едър бизнес според местните представи. „Совалките“ пътували, жените продавали, а Таня управлявала цялото предприятие. Вече ходела не „облечена като туркиня“, както казват хората, а като европейка. Била постоянен клиент на ресторантите, където ядяла, пиела и хвърляла пари, за да се разтовари след работа. Оставали й много пари за нея самата, имало и за семейството, и за работниците — по онова време печалбите били астрономически. Имала любовници, които отивали на доходите и годините й: истински виртуози. Когато й омръзнели, се отървавала от тях. Ако трябва да бъдем честни, Андрей не го бивало много по тази част…
Минала още една година и Таня решила да ремонтира апартамента, който междувременно станал нейна собственост. Купила малки неугледни апартаментчета за Андрей, братята му и свекър си и те били много доволни. Възрастната си свекърва прибрала при себе си. Като оставим настрани милосърдието, имала нужда някой да се грижи за синовете й. Големият, Игор, вече бил влязъл в пубертета и създавал проблеми, а малкият бил болнав.
Таня направила ремонта като вид отмъщение.
— Исках да им покажа кой е собственикът!
Изхвърлила абсолютно всичко. Продала всички реликви и заличила и последната следа от прашното аристократично минало на семейството на мъжа си.
Никой не казал и дума. Свекърва й се оттеглила на вилата и не й пречела.
В резултат се получил един модерен европейски апартамент, оборудван по последна дума на технологиите.
Таня не спряла дотук: изоставила амбулантната търговия и се захванала с истинска, като купила магазини в Москва.
— Какво? Тези магазини са твои? — Не можех да повярвам на ушите си. Беше собственик на два отлични супермаркета, в които пазарувах след работа. — Поздравления! Но цените ти…
— Знам, но Русия е богата държава — отвърна Таня през смях.
— Не е чак толкова богата. Ти си станала империалист. Малко си безчувствена.
— Разбира се, Елцин вече не е власт и с него си отидоха и лесните пари и романтиката. Хората начело на държавата сега са ненаситни прагматици и аз съм същата. Ти си срещу Путин, но аз го подкрепям. Чувствам го почти като брат — навремето е бил никой, а сега си взима своето.
— Какво имаш предвид под „ненаситни“?
— Подкупите. Безкрайните подкупи, които трябва да даваш на всички. Плащам само и само да си запазя магазините. На кого ли не давам рушвети? На чиновниците от полицията, на пожарникарите, на хигиенните инспектори, на общинарите. И на мафиотите, на чиято територия са магазините. Всъщност аз ги купих от мафиоти.
— Не се ли страхуваш да правиш бизнес с тях?
— Не. Имам си мечта — искам да съм богата. В днешна Русия това означава, че трябва да си плащаш на всички. Ако не си давам лептата, още утре ще ме застрелят и ще ме сменят с някой друг.
— Не преувеличаваш ли?
— Ако не друго, поне съм наясно с нещата.
— Ами бюрократите?
— На някои плащам лично, а на останалите плащат мафиотите, на които давам пари, за да умилостивяват с тях другите мафиоти, бюрократите. Всъщност е доста удобно.
— Къде е Андрей?
— Почина. Накрая не успя да преглътне факта, че съм се издигнала и той яде от моя хайвер. Помоли ме да го приема обратно, но аз не исках. Казах му да си намери някоя друга студентка. Не искам да живея с грозник. Реших, че харесвам красавци. Ходя на мъжки стриптийз и там си избирам любовниците.
— Шегуваш се! Не ти ли липсва семейният живот? Домашният уют?
— Не, не ми липсва. Сега вече живея истински. Има си и лошите страни, разбира се. Може да ти се струва брутално, но кое му беше хубавото на предишния ми живот?
— Ами децата?
— Игор за съжаление се оказа слабак, също като Андрей. Наркоман е. Пратих го в клиника. Вече за пети път… Стасик учи в Лондон. Много съм доволна от него. Много. Пръв е във всичко там. Свекърва ми се грижи за него. Наела съм й малък апартамент. Стасик живее в студентско общежитие през седмицата, а през уикендите е при баба си. Платих й операция на бедро в Швейцария, смениха й ставата. Съживи се, тича като младо момиче и направо ме обожава. Май наистина е така. Парите са голяма работа.
Давид се вмъкна в стаята с поднос в ръце.
— Време е за чай, момичета — каза напевно. — Само тримата сме, нали, Танечка?