Салсата също се радва на разбиране от страна на ръководството, но салсистите ще трябва сами да преценят кой път за тях е по-трънлив — пътят на принадлежността им към организацията, пътят на автономията или пътят на независимостта. Каквото и да решат, организацията ще подходи с разбиране и ще ги подкрепи. Интеграцията е една твърде обширна и трудна област, така че безспорно организацията и там има твърде широко поле за изява. Защото интеграцията освен спортна бива: образователна, трудова и може би най-важната социална. Водещ мотив за дейността на „Витоша“ в бъдеще е безспорно разширяване на международните си контакти. Именно там се крие разковничето за решаване на една голяма част от проблемите на хората с увреждания в България. Защото има добри практики в Европа и по света, просто трябва да бъдат проучени и адаптирани спрямо българските условия, а не наново да се открива топлата вода и кранчето за нея!

След като България е вече член на Европейския съюз, приятелите на голбала могат само да се надяват и да работят за промяна на статуквото на този спорт и то във възходяща линия. Хората в страната ни, от които зависи развитието на спорта доказаха, че са абсолютни схоластици по отношение на голбала. Те доказаха, че не са в състояние да изнамерят панацеята за правилното му развитие. Надеждите на всички са свързани с ЕС, който би следвало да окаже осезателен натиск върху държавата, която трябва по-регулярно и регламентирано да развива спорта сред хората с увреждания. В България има две училища за деца с нарушено зрение. Нито едно от тях не разполага с подходяща база за голбална дейност. Къде тогава може да се развива този спорт? Как толкова много години не се съумя да се предоставят условия на спортните педагози в двете училища да учат децата на правилен голбал. Докога държавата ще хвърля медийни бомби, че прави много неща за хората с увреждания и по този начин да настройва цялото гражданско общество срещу тези хора? Естествено, че за това, че държавата няма пари са виновни освен малцинствените групи и хората в неравностойно положение. Но разликата между нас и т. нар. развити държави е, че развитите са разбрали, че дали човек има увреждане или не, дали човек е от малцинствен произход или не, дали въобще човек е от т. нар. уязвими групи, има ли той потенциал, този потенциал трябва да се експлоатира от и за напредъка на страната.