ЕПИЛОГ

Спортен клуб „Витоша“ изигра и продължава да играе решаваща роля за практикуването, развитието и устойчивостта на спорта сред хората с увреждания и по-специално сред тези със зрителни затруднения. Въпреки че на моменти езикът на ръководството на организацията е остър, може да се твърди с голяма доза увереност, че тя няма отявлени врагове. Отколешна истина е, че „Съединението прави силата“, но именно тази максима най-трудно се отдава на хората. Въпреки всичко и всеки „Витоша“ доказа със своята дейност, че по никой начин няма да отстъпи от своите принципи за развитие на спорта сред хората в неравностойно положение. Разбира се, организацията е твърдо убедена, че е нужен диференциран подход за различните видове спорт, най-малкото, защото потребностите на всеки спорт са различни и дори специфични. Общ знаменател тук не може да се постави. Едни са спецификите на колективните спортове, а съвсем други при индивидуалните. Но за този кратък исторически период организацията изгради своята визия като фактор, с който всички трябва да се съобразяват. „Витоша“ доказа, че в организацията се работи праволинейно и не се влияе от конюнктурни изменения. Членовете ѝ доказаха, че упорито и последователно се борят за каузата, защото възраждането и развитието на българския голбал е именно кауза, а не обикновена прищявка. Покрай това „Витоша“ разви и други дейности, които също един ден може би ще допринесат за положителното ѝ лице. Но те на този етап трябва да благодарят на каузата „голбал“, защото в противен случай организацията не би придобила настоящите позиции, които са твърде благоприятни за една ползотворна последваща работа. Сега, когато България е вече пълноправен член на Европейския съюз, всички чакат условията да се променят. На голбала му липсва т. нар. лоби, което към този момент у нас може спокойно да се приравни с понятието „връзки“, което битуваше до 1989 г., а и след това. Голбалът трябва да се сдобие с лоби от европейско измерение, ако иска да задържи и разшири позициите, които за тези немного години успя да завоюва. Въпреки че нормативната уредба предполага сносна спортна дейност на хората с увреждания, на практика нещата стоят по възможно най-неприемливия начин за регулярна спортна дейност. Но няма как да не се изпита гордост от факта, че една неправителствена организация за краткото си съществуване успя да възроди и развие единствения колективен спорт за зрително затруднени, практикуващ се у нас. Зад гърба си тя има организацията и администрирането на цели 8 голбални състезания, 7 от които с международно участие, а последните 3 от тях са Отворени турнири за купата на Република България по голбал. Няма как да не се отбележи, че всичко възможно се прави за развитието и на шахмата за незрящи. Нейни членове неведнъж са били на турнири извън страната, а и неведнъж са организирани домакински турнири. Вярно е, че шахматът още няма същите солидни позиции, както голбала, но и неговото практикуване в клуба започна на по-късен етап. Но шахматът има всички благоприятни предпоставки да претърпи едно качествено и успешно развитие, най-малкото поради факта, че дейците на организацията вече са натрупали достатъчно организационен опит, който им липсваше, когато учредиха клуба.