Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Създадена за любов
Създадена за любов - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Създадена за любов

Электронная книга - «Създадена за любов». Краткое содержание книги:

Тя е Кендъл Мур — остроумна, красива и гордa южнячка, тласната от мъчителната брачна измяна в рискована игра с живота си… Той е Брент Маклейн — конфедерален офицер, който среща Кендъл на борда на военния кораб „Джени Лин“ в една нощ на безумие и любовен порив. Войната и предателството скоро ги разлъчват — Брент към кървавите сражения, Кендъл — към безразсъден полет надалеч от яростното отмъщение на презрения съпруг. Брент и Кендъл живеят само с обещанията на бъдещето, носени на крилете на славата. Съдбата за миг ги тласка в прегръдка, за да ги раздели и хвърли в опасен хазарт с живота и смъртта, където залог са свободата и честта. И да им обещае любов — завинаги.
1 ... 42 43 44 45 46 47 48 49 50 ... 148
Перейти на страницу:

Опита се да скрие чувствата си, като зарови глава в неговите гърди. Но той не й позволи. Хвана брадичката й с ръка и срещна погледа й. После я пусна и постави длан между гърдите й. Сърцето й биеше лудо. И двамата го усещаха. Дишането й беше учестено и накъсано.

Трепереше цяла, желаеше го, беше готова за него.

— Попита ме защо — тихо прошепна той. — Ето… — ръката му здраво хвана рамото й и погали бедрата й — ето защо.

Тя искаше да му каже нещо. Но звуците не се откъсваха от гърлото й.

Той обви тялото й с ръце и затвори очи.

— Прегърни ме, Кендъл. Докосни ме. Люби ме.

Тя покорно го взе в обятията си и той внимателно се намести върху нея. Вклини силните си крака между бедрата й, без да срещне съпротива. Очите й, широко отворени, го гледаха и не отказваха нищо. Той наблюдаваше лицето й, докато плавно навлезе в нея. Тихият звук, който се откъсна от влажните й, разтворени устни удвои чувственото удоволствие от женската прегръдка. Вече не можеше да контролира възбудата си, страстта, която бе потискал досега, се освободи от оковите и той се задвижи в нея в див всепоглъщащ ритъм. Кендъл отново се задъха, захапа якото му рамо, а пръстите й блуждаеха безумно по гърба му, сграбчваха го, пускаха, после пак се впиваха в него и го милваха.

— Прегърни ме — прошепна той — с цялото си тяло.

Тя сляпо се подчини и обви крака около него. Тихо извика, защото това движение го накара да навлезе още по-дълбоко и го направи част от нея. Отново чу шепота му — нежно й говореше колко много го възбужда. Колко добре го кара да се чувства…

Лицето му, напрегнато от растящото желание, се надвеси над нея.

— Говори ми, Кендъл, кажи ми какво усещаш.

Тя затвори очи, осъзна, че се извива и притиска към него, за да посрещне мощните му тласъци, че се разтреперва отново и отново, а удоволствието стига непоносими висоти. Но не успя да намери думи. Дори в най-интимния момент от тяхното страстно и красиво сливане не можеше да проговори. Червенина изби по бузите й, искаше й се да се скрие, докато безсрамно и ненаситно го приема в себе си.

— Кендъл…

— Не… не мога…

Дрезгав смях изпълни въздуха — смях на мъж, доволен от победата си.

— Ще се научиш, скъпа, с времето ще се научиш.

Смехът и думите му внезапно секнаха, когато тя простена и трескаво го сграбчи. И тогава проговори. Извика името му, а по тялото й запрепуска удоволствие и разкошни тръпки завладяха стройната й фигура.

— О, Брент… Брент…

Той още веднъж потъна в нея корав и силен, тялото му настръхна, разтърси се от мощна тръпка и се отпусна. Опияняваща почуда я изпълни заедно с избликва нето на неговото семе. Това бе върхът на удоволствието. Любовта, на която той я бе научил, притежаваше величествена сила. Тя се предаваше на волята му, но и той отстъпваше пред нея. Това я радваше.

Брент се отмести, но коляното му остана свито върху краката й. Облегна се на лакът и собственически обхвана кръста й с ръка. Кендъл го гледаше втренчено и се опитваше да успокои дишането си, молеше се това шеметно, опияняващо удоволствие, това чувство за насита да не изчезне. Но когато усещането заглъхна, тя отново с мъка осъзна обстоятелствата. Той не говореше, само я гледаше, в ъгъла на устните му се появи усмивка, а очите му си оставаха все така тъмносиви.

Премести ръката си, лениво прокара пръсти по ребрата й, приглади една къдрица и отново удобно намести длан върху кръста й.

— А трябва да ходя на война — промърмори той и поклати глава с мрачно съжаление, сякаш това бе някаква поразителна несправедливост.

Кендъл изтръпна и бързо сведе мигли, после вдигна очи предизвикателно в отчаян опит да скрие страха в сърцето си.

— Поне знаете къде отивате, капитан Маклейн.

Той повдигна вежди и на устните му се появи дяволита усмивка.

— Изведнъж станахме много официални, мисис Мур. Но трябва да призная, че след като смятате за добре да използвате малкото ми име само при определени случаи, наистина чудесно подбирате моментите. Да шептите „капитан Маклейн“ не би допринесло много за разпалването на страстта ми.

1 ... 42 43 44 45 46 47 48 49 50 ... 148
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)