Мрак по пладне
- Автор: Баркли Джеймс
- Серия: Chronicles of the Raven #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мрак по пладне». Краткое содержание книги:
Чуваше как залата се пълни с дракони и щом се добра под арката, погледна през рамо към събраната мощ, към гората от виещи се в очакване шии. Спря му дъхът от величавата гледка, после тръгна подир Ша-Каан в прохода.
Не беше като прехвърлянето между измеренията чрез магия, съпътствано от болка и неудържимо пропадане напред. Краткото преместване приличаше на разходка в гъста лепкава мъгла.
Залата със звуците и светлините си изчезна зад гърба му. Протегна ръце, но не усещаше нищо наоколо. Под краката му имаше призрачно очертана пътека, някаква сила притискаше отвсякъде тялото му и пречеше на дишането. Но болка нямаше.
Преди да определи колко бързо се движи, той пристъпи в друга зала под огромен купол и видя отсреща висока двойна врата, обкована с желязо. Ша-Каан стоеше пред един от десетките гоблени с пейзажи. Светлината от фенери, факли и гравирани свещници изпълваше залата с шаващи сенки. В едната половина пламтяха цяла дузина огнища и нажежаваха въздуха. Иззад вратата се чуваха тътрене, влачене и стъпки на много крака.
Покой и удоволствие изпълниха душата на Септерн и той вдигна поглед към Ша-Каан.
— Сега да не ми кажеш, че това е Балея?
— Не е — отрече драконът. — Сътворено е, в пространството между измеренията. Някой ден ще ти обясня как е постигнато, а сега само ще го уподобя на пристан, навлизащ навътре в морето, но закрепен здраво за сушата.
Магът се озърна. По нищо не личеше откъде бе влязъл в залата — там имаше само гладка стена.
— Така не можеш да минеш обратно — увери го Ша-Каан. — Нуждаеш се от отличителните белези на Каан, за да достигнеш Залата на сливането.
— Разбирам. Всички онези арки към такива места ли водят?
— Да. Осемнадесет прохода към сродното измерение на Каан. Максималният брой, който можем да прикрием от нашите врагове.
— Добре, ще приема, че е така — отвърна магът, който насилваше ума си да осмисли чутото. — Колко далеч сме от Балея… ако изобщо разстоянията означават нещо тук?
— Не означават, а този въпрос ми подсказва ясно докъде си стигнал в проучванията си. Искам да знаеш, че не ти е необходим коридор като онзи, по който току-що мина. За да влезеш в своето опорно място в измерението, към което принадлежиш, достатъчно е да обозначиш предпочитаната от теб входна точка. Мога да го направя, като използвам твоите отличителни белези. Ще обозначим входна точка във външните помещения на този градеж.
— Това ли било?
— Да.
Всичко звучеше убедително, но Септерн още търсеше уловката. Ша-Каан може би криеше нещо. Както и истинската цена на уговорка с измерението на демоните оставаше скрита от маговете, които се стремяха към нея.
— Така ще разполагате ли с всичко необходимо?
— В никакъв случай — натърти Ша-Каан. — Закрилата над вашето измерение си има цена, но тя не е голяма.
— Да чуя.
— От теб и останалите магове, които ще изберат призванието на Драконани, искаме да сте на разположение и да се отзовете, когато ви повикаме. Слабите и пострадалите сред нас ще използват тези зали, за да се възстановят, но коридорът трябва да е отворен, тоест Драконанът ще го поддържа.
— Ще ме направиш затворник в собствения ми дом! — възмути се Септерн. — Вечно ще чакам да ме повикаш. Не мога да приема.
Главата на дракона рязко се дръпна назад.
— Не си разбрал. Щом имам твоите отличителни белези, ако се съгласиш да бъдеш мой Драконан, мога да достигна съзнанието ти навсякъде. Наложи ли се, ще отворя портал където и да било в Балея. Ти си ключът към връзката, но най-добре ще отворя проход към средището на твоята сила. Предположих, че това е твоят дом.
Септерн поумува над думите му, но нямаше голям избор — беше дал на Ша-Каан не само достъп до измерението на Балея, но и до своето съзнание.
— Защо престоят тук помага да се възстановите? Ако не се лъжа, това е по-добре за вас, отколкото да останете в земите на своето Люпило.
— Така е. В двата края на помещенията има измерения с подредена енергия. Вътре във всяко измерение движението й си остава хаотично. Но отвореният проход тласка енергията да протича само в една посока. В този поток оздравяваме много по-бързо. Наричаме тези убежища Клен.
Септерн затаи дъх. Драконът му говореше за овладяване на енергия между измеренията… А той само си мечтаеше да може да го проумее. Сети се обаче за друго.
— Но нали тези потоци са видими за всеки дракон, който е полетял на сляпо в пространството между измеренията? Нали могат да ги проследят до вашата Зала на сливането или до Балея?
— Шансът е толкова нищожен, че и аз не мога да го пресметна — успокои го Ша-Каан. — Не само защото прикриваме проходите заедно с вашето измерение. Полетът между измеренията е като ходенето в непрогледна мъгла за теб. Може да подминеш убежището, дори да е на една протегната ръка.