Откупът
- Автор: Мартин Кат
- Серия: garrick #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николета Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Откупът». Краткое содержание книги:
— Налага се да отида до Лондон — каза Деймиън, като отпи от гъстото черно кафе и чашката издрънча, когато я постави в чинийката. — Ще се върна веднага щом мога.
Те закусваха в един малък салон в задната част на къщата, откъдето се виждаше морето.
Алекса се усмихна насила и потисна нарастващия гняв.
— Ще ме вземеш с теб, нали?
Играта бе започнала няколко часа по-рано, когато тя все още лежеше и се преструваше, че спи, докато мъжът й я наблюдаваше. Тя не спираше да мисли за случилото се и за онова, което трябваше да направи.
— Знаеш колко много обичам Лондон.
Деймиън само поклати глава.
— Съжалявам, скъпа, този път не може. — Той се загледа навън през прозореца, сякаш съзнанието му препускаше напред. Чайките кръжаха под сивите облаци и остър вятър брулеше ниските храсти по скалите. — Ще съм зает повечето време, а дори и да не бях, скандалът все още не е утихнал. Не искам да търпиш нечии злостни подмятания.
— Ами ти? Ти също ще бъдеш на прицел, както и аз. Дори може би повече от мен.
— Свикнал съм. Освен това нямам избор.
— Защо трябва да ходиш?
— За да поговоря с моя адвокат. Доста време ме нямаше. Бях в Италия и не всичко е напълно уредено.
Алекса въздъхна.
— Сигурно си прав — примири се тя с нужната доза недоволство. — Може би е най-добре да остана, но ще ми липсваш.
Той се наведе и я целуна.
— И ти на мен.
Гняв и болка я пронизаха. Чувстваше се като предател и едва сдържаше плача си. „Ще му липсвам значи?“ Тя се замисли докъде ли се простираше лъжата му. Блудкавите му думи я отвратиха. Сигурно ще прекара нощите си с друга? Малко вероятно бе да се затъжи за нея. Въпреки всичко тя тайно си го пожела.
— Кога тръгваш? — попита го Алекса, като се надяваше да не забележи пулсиращите й слепоочия.
— Веднага. Вече си стегнах багажа. Монти приготвя каретата.
Алекса кимна. Устата й пресъхна и едва удържаше сълзите. О, Боже, бе толкова трудно, хиляди пъти по-трудно, отколкото си мислеше. Когато всичко бе готово, той я заведе подръка до вратата.
— Пази се — усмихна се тя боязливо.
— Ти също — отвърна Деймиън с леко дрезгав глас. Те стояха във фоайето. Алекса отметна глава назад и застина в очакване да я целуне. Мислеше си, че ще се сбогуват вяло, но той я целуна толкова страстно, че тя остана без дъх, потънала в тъга и копнеж.
— Всяка вечер ще си мисля за теб, преди да заспя — прошепна той и Алекса се стегна в очакване на следващия удар.
— Довиждане, Деймиън — рече тихо тя и си пожела всичко това да бе само един лош сън.
Докато гледаше отдалечаващата се карета, тя разбра, че нямаше друг изход, освен да действа. Тя кимна на Монти и се качи да си приготви една малка пътна чанта.
Рейни не беше в Англия. Не можеше да го помоли за помощ, но знаеше какво би направил той. Докато служеше в кавалерията, най-добрият му приятел бе Джереми Стрикланд. Полковник Стрикланд бе повишен в чин генерал. Той поддържаше връзка с Рейни и последно бе разквартируван в Лондон.
До града имаше 80 мили. Деймиън щеше да пътува най-малко два дни с каретата си, а тя щеше да вземе пощенската кола. На всеки десет мили щяха да спират за смяна на конете и след по-малко от 24 часа щеше да е в Лондон. Алекса можеше да се срещне с генерала, да спечели подкрепата му и да се върне в замъка преди мъжа си.
— Какво, за Бога, правиш, мило? — попита я учудена Сара, застанала на прага със сгънати чаршафи в ръце.
— Аз… току-що получих съобщение — излъга Алекса и издекламира историята, която бе измислила. Тя прибра бельото си в чантата и извади от гардероба морскосиня рокля и подходящо палто. — Лейди Джейн се е разболяла и трябва веднага да тръгна за Лондон.
— Ама… защо не си ми казала? Ей сегичка ще си приготвя багажа.
Алекса понечи да я спре, но се замисли. Пътуването до Лондон бе дълго, а и нямаше да прави впечатление, ако пътуваше с прислужницата си. По-късно щеше да измисли някакво обяснение пред Сара. Засега това щеше да хвърли прах в очите на Монти.
— Ще хванем пощенската, Сара — извика подире й тя. — Така ще стигнем най-бързо. Лейди Джейн ни чака.
Изтощение. Това бе най-точната дума за състоянието й. Те отседнаха в хотел „Грилън“ и тя поспа няколко часа, но това не й помогна много.
Облече гълъбовосивата си рокля с ширити от син сатен и излезе. Сара остана в хотела. Алекса даде бакшиш на регистратора и той бързо уреди карета за нея.