Откупът

Тя кимна. Деймиън я погали по бузата и завъртя брадичката й.

— Знам колко ти е било трудно, но не съжалявам за нищо. Ако това не се бе случило, никога нямаше да те срещна. Никога нямаше да спечеля онази игра на карти. Никога нямаше да те изнудя да дойдеш в странноприемницата. Никога нямаше да се влюбя в теб.

Алекса се усмихна дяволито.

— Ти не ме победи, а ме измами.

Деймиън на свой ред се усмихна.

— Не ми се наложи, защото вместо да следиш картите, ти зяпаше мен. Играта ти онази вечер бе истинско самоубийство.

Тя се засмя и повдигна предизвикателно вежди.

— Може би аз те измамих. Може би нарочно изгубих онази игра.

Деймиън също се засмя.

— Ах, ти, хитрушо. Не се и съмнявам, че си го направила — рече той с престорена сериозност, наведе се и я целуна. — Както и да е. В крайна сметка аз излязох победител. Никога не съм печелил по-ценна награда.

Тя впери поглед в красивите му сини очи. Сърцето й преливаше от любов. В този миг Алекса разбра, че всъщност тя бе спечелила играта.