Празник в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Празник в смъртта». Краткое содержание книги:
— Ще я поставите като червей на рибарска кукичка и ще я хвърлите в езерото, така ли? По дяволите, лейтенант, тя не е обучена да бъде агент под прикритие.
— Гледай си работата! — сопна се Пийбоди и скочи на крака. — Не говори от мое име.
— Нямаш никаква представа какво трябва да прави тайният агент. — Макнаб влезе в кабинета и застана пред нея. — Ти си най-обикновено ченге, което изпълнява заповеди, подобно на дроид.
Ив видя гневния проблясък в очите на сътрудничката си и побърза да застане между нея и младежа, за да предотврати ръкопашната схватка.
— Престанете! Изказа мнението си, Макнаб, а сега млъквай!
— Няма да му се размине задето ме нарече дроид.
— Овладей се, Пийбоди. Седнете и двамата и си спомнете кой командва тук, в противен случай ще доложа на командира за непростимото ви поведение. Трябва за броени дни да открием серийния убиец, а вие се карате като непослушни деца. Ако продължавате, ще ви отстраня от разследването.
— Не ни е притрябвал детектив „База данни“ — подигравателно промърмори Пийбоди.
— Аз решавам какво ни е необходимо. Трябва ни поверителна информация и „стръв“ от двата пола. — Тя последователно ги изгледа. — Приемаш ли предизвикателството, Макнаб?
— Почакайте! — Пийбоди отново скочи на крака; Ив си помисли, че никога не я е виждала толкова разгневена. — Нима искате той да работи под прикритие заедно с мен?
— Приемам. — Младежът злобно се усмихна на Пийбоди. Тя дори не подозираше, че е безкрайно доволен от разрешението на въпроса — така щеше винаги да я държи под око и да не позволи да й се случи нещо лошо.
— Ще бъде върховно! — Мейвис Фрийнстоун затанцува из кабинета на Ив. Носеше прилепнали панталони от прозрачна материя и високи до колената червени ботуши с деветсантиметрови токове. Червената й рокля беше толкова къса, че не стигаше до горната част на ботушите.
Косата й също беше боядисана в яркочервено и падаше на спираловидни къдрици до раменете, което й придаваше вид на Медуза. Под лявата й вежда беше татуирано миниатюрно сърчице.
— Не забравяй, че полицията отпусна възнаграждението ти. — Ив знаеше, че напразно напомня на певицата за задълженията й. Все пак се почувства длъжна да се намеси, когато Мейвис замечтано се усмихна и присви очите си, които днес бяха зелени като току-що окосена трева.
— То пък едно възнаграждение… — обади се Трина. Козметичката оглеждаше Пийбоди както скулптор оглежда недоброкачествено парче мрамор — с интерес, недоверие и малко надменно.
Днес носеше златни халки, прикрепени към веждите й, което накара Ив да потръпне. Тъмнолилавата й коса беше прибрана в кок, висок около трийсет сантиметра. Черният й гащеризон беше празнично украсен с по един гол Дядо Коледа, избродиран върху гърдите й.
Ив притисна длани към слепоочията си и си каза: „Косата на Уитни сигурно ще настръхне, ако види за какви «хубавици» е отпуснал средства“.
— Не се развихряйте — предупреди ги тя. — Целта е Пийбоди да не прилича на ченге.
— Какво ще кажеш, Трина? — Мейвис се наведе и спусна кичур от косата си до страната на Пийбоди. — Този цвят адски й отива. Много е… празничен, нали? Направо ще се шашнете като видите дрехите, които Леонардо ще ни заеме. — Отскочи назад и се ухили. — Има един прозрачен гащеризон, който сякаш е ушит за теб, скъпа.
Пийбоди пребледня като си помисли как ще изглежда и умолително прошепна:
— Лейтенант…
— Повтарям, че искам нещо семпло — каза Ив, но очевидно беше готова да предаде сътрудничката си.
— Да не би да си търкаш лицето с гласпапир? — учтиво попита Трина и повдигна брадичката на Пийбоди.
— Ами…
— Порите ти са като лунни кратери, приятелко. Необходима ти е пълна козметична процедура. Започвам с избелване на кожата.
— Божичко! — Пийбоди подскочи и блъсна ръката й. — Слушай…
— Циците ти истински ли са?
— Да. — Младата жена инстинктивно скръсти ръце на гърдите си, за да попречи на козметичката да ги докосне. — Истински са и много ми харесват.
— И с право, миличка. Съблечи се, за да те разгледам по-добре.
— Да се съблека ли? — Пийбоди извърна глава и ужасено се втренчи в Ив. — Моля ви, лейтенант.
— Нали каза, че можеш да се справиш със задачата на таен агент? — Ив съчувствено й се усмихна и тръгна към вратата, като подметна на Трина и Мейвис: — Разполагате с два часа.
— Трябват ми поне три — провикна се козметичката. — Работата ми е творческа и не бива да бързам.
— Два часа — повтори Ив и затвори вратата, дочувайки ужасения писък на сътрудничката си. Беше решила, че е най-разумно да не наблюдава какво правят с бедната Пийбоди, ето защо й хрумна да запълни двата часа като посети един стар приятел.