Празник в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Празник в смъртта». Краткое содержание книги:
— Струва ми се, че не ги харесваш.
— Тръпки ме побиват от тях. Мисля, че се чукат. Гадно, нали?
— Нима имаш нещо против секса?
— Те са брат и сестра близнаци.
— Разбирам. — Въпреки че смяташе себе си за светски човек, той също потръпна от отвращение. — Струва ми се доста перверзно.
— Прав си. — При мисълта за близнаците Ив загуби апетита си и отмести чинията с пухкави кроасани. — Руди ръководи бизнеса и върти сестра си на малкия си пръст. В момента той е главният заподозрян. Има достъп до досието на всеки клиент и склонност към сексуална извратеност, ако успея да докажа, че извършва кръвосмешение. Необходим ми е човек, който да проникне в агенцията и да бъде мой информатор. — Тя дълбоко си пое дъх като чу отчетливите стъпки по коридора. — И той идва в момента.
Двамата се обърнаха, когато Пийбоди застана на прага. Тя втренчено ги изгледа и сви рамене, сякаш искаше да прогони някакво неприятно чувство.
— Случило ли се е нещо?
— Не, влизай. — Ив посочи към един стол. — Сядай и да започваме.
— Искаш ли чаша кафе? — обади се Рурк. Вече се беше досетил какво е намислила съпругата му.
— Да, благодаря. Макнаб още ли не е дошъл?
— Исках първо да поговоря с теб. — Ив хвърли предупредителен поглед към Рурк и замълча.
— Ей сега изчезвам. — Той подаде чашата на Пийбоди, обърна се и целуна Ив, въпреки киселата й гримаса или може би точно за това, сетне влезе в съседния кабинет и затвори вратата.
— Винаги ли изглежда толкова красив сутрин? — поинтересува се Пийбоди.
— Винаги изглежда така и точка по въпроса.
По-младата жена въздъхна.
— Сигурна ли сте, че е човек, а не дроид?
— Понякога и аз си задавам същия въпрос. — Ив приседна на ръба на бюрото и се втренчи в сътрудничката си. — Какво ще кажеш, ако ти предложат срещи с интересни мъже?
— Моля?
— Искаш ли да попаднеш в друга среда, да те запознаят с мъже, които споделят твоите интереси?
Пийбоди се усмихна — сигурна беше, че Ив се шегува. Сетне отвърна:
— Та нали точно затова станах ченге.
— Полицаите не са добри съпрузи. Моят съвет е да се възползваш от услугите на агенция за запознанства като „Лично за вас“.
Сътрудничката й отпи от кафето си и поклати глава.
— Никога повече. Опитала съм го още преди няколко години, когато дойдох да живея в Ню Йорк. Стори ми се толкова… скучно. Обичам да завързвам запознанства с мъже по баровете. — Тъй като Ив продължаваше безмълвно да се взира в нея, Пийбоди отвърна на погледа й и когато осъзна какво се иска от нея, успя само да промърмори:
— О, това ли било…
— Разбира се, трябва да говоря с Уитни. Без неговото съгласие нямам право да изпращам полицай да работи под прикритие. Преди да приемеш, искам да разбера дали си наясно на каква опасност се подлагаш.
— Ще работя под прикритие — повтори сътрудничката й. Въпреки че беше в полицията достатъчно дълго, за да знае, че задачата е прозаична, но доста опасна, тя си представи, че е героиня от криминален филм и замечтано се усмихна.
— Защо се усмихваш, глупачко? — Ив се изправи и приглади косата си. — Обяснявам ти, че ще те използвам като примамка, при което животът ти ще бъде в опасност, а ти се хилиш доволно, като че съм ти дала подарък.
— Смятате, че съм достатъчно опитна да изпълня задачата и ми се доверявате. Това е истински подарък за мен.
— Мисля, че си доста опитна и че ще се справиш, защото дословно изпълняваш заповедите. Точно това очаквам и сега. Никаква самоинициатива. Ако получа разрешение от командира и ако той отпусне безбожната сума, необходима за консултациите в онази идиотска агенция, ще потърсиш услугите на „Лично за вас“.
— Забравяте, че Руди и Пайпър са сред заподозрените, а вече са ме виждали.
— Видели са жена в униформа. Хора като тези не обръщат внимание на обикновените ченгета. Ще помоля Мейвис и Трина да променят външността ти.
— Жестоко!
— Това не е игра, Пийбоди. Ще ти създадем нова само личност. Вече се запознах с подробностите за двете убити жени. Ще използваме всички съвпадения в характерите им и ще изградим образа ти като дреха по поръчка.
— Глупости! — възкликна Макнаб, който безшумно беше отворил вратата и стоеше на прага. Лицето му беше зачервено от гняв, очите му хвърляха мълнии, устните му бяха стиснати, а дланите свити в юмруци. — Глупости!
— Детектив Макнаб, не съм питала за мнението ти — студено отсече Ив.