Пиратска целувка
- Автор: Джефрис Сабрина
- Серия: lord trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Магдалена Ташева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пиратска целувка». Краткое содержание книги:
Господи, той е толкова умен!
Той пристъпи няколко крачки напред, след това спря пред каютата на Барнаби.
— Пък и ще се чувстваш много по-уютно в тази каюта, отколкото под палубата. — Той отвори вратата и я подкани с жест да влезе вътре. — Виж сама.
Като го държеше под око, тя мина край него и влезе в каютата. Той я последва и светна лампата, за да може тя да огледа помещението по-добре. Изненада, а после задоволство се изписа по лицето й и я накара да се изчерви.
Каютата на Барнаби не беше толкова разкошна като неговата, но не беше и много по-лоша. Пиратството изглежда беше доходен занаят, което личеше от широкото легло с пухен дюшек, огледало по цялата стена, показателно за суетността на Барнаби, както и от абаносовия гардероб с дърворезба, който беше докаран от Африка.
Сара, разбира се, можеше да сложи малко дрехи в този гардероб. Той съжаляваше, че не й бе дал възможност да вземе сандъците си, преди да я прехвърли на борда на „Сатир“. Първата му задача, като стигнат до Атлантис, щеше да бъде да набавят повече дрехи за жените.
— Става ли? — запита той, като скръсти ръце на гърдите си.
Тя се обърна към него. Наведе очи и с нищо не показа задоволството си.
— Мисля, че ще издържа.
„Тя си въобразява, че не схващам, колко й харесва.“ Той прикри усмивката си. Колко горда беше тя, това сигурно се дължеше на благородната кръв, която течеше и нежните й тънки вени.
— Добре. Тогава ще те оставя да си почиваш. Трябва да проверя дали другите жени са се прибрали вече.
Той тръгна към вратата.
— Гидиън…
Като чу от устата й кръщелното си име, той спря като закован. То прозвуча съвсем интимно и сърдечно. Искаше му се тя да го каже пак. Искаше му се пак да чуе как го произнася с тихия си, гърлен глас, който…
По дяволите, ето че отново започна да гледа на нея като на жена. Желана и близка.
— Да? — изрече той по-сопнато, отколкото възнамеряваше.
— Като идем на острова, какви ще бъдат… разпределенията за нощуването?
Въпреки че явно се смущаваше от въпроса си, тя не отвърна поглед, когато той я изгледа с присвити очи. Тъй като не беше мислил по това досега, той не отговори веднага.
Тя вдигна брадичката си и многообещаващата плът на дългата й бяла шия блесна пред очите му.
— Е, какво?
„Ти ще спиш с мен“. Тази мисъл му хрумна внезапно, но той веднага съжали, че я допусна. Тя нямаше да спи близо до него на Атлантис.
— До венчавките мъжете ще спят на кораба, а жените в къщичките на острова.
Моряците щяха силно да възнегодуват, но това бе единственото решение, което можеше да измисли за момента. Тя си пое дълбоко въздух.
— А ще ми бъде ли позволено… да спя при останалите жени?
Като й хвърли един продължителен и многозначителен поглед, той сниши гласа си.
— Само ако се държиш добре.
Искрица от предишното й упорство проблесна в кафявите й очи.
— Искаш да кажеш само ако не се меся и те оставя да се разпореждаш както намериш за добре с всички ни.
— Точно така.
Тя гордо изправи глава.
— В такъв случай се боя, че няма да мога да се държа прилично.
— Тогава и аз ще трябва да ти отвърна със същото, нали? Дори ако трябва да те държа в каютата срещу моята до деня на венчавките.
Той почака, докато видя червенината, която се разля по бялата й кожа. После доволен, че я е обидил достатъчно, за да я накара да се замисли по-дълго следващия път, когато й се прииска да го разсърди, той се върна в каютата си, като си подсвиркваше.
Глава 10