Пиратска целувка
- Автор: Джефрис Сабрина
- Серия: lord trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Магдалена Ташева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пиратска целувка». Краткое содержание книги:
Господи, той е толкова умен!
Тя му се усмихна толкова лъчезарно, че за момент той завидя на кльощавия Харгрейвс, който явно бе спечелил симпатиите й. Но това чувство не трая дълго. Макар че искаше мила и уравновесена жена, Ан беше прекалено сладка и уравновесена за него.
Гидиън тръгна по палубата към мястото, където Барнаби флиртуваше с някаква жена със слаби ръце и лековато държание, и го дръпна настрани.
— Време е да изпратиш жените долу. Накарай госпожица Уилис да ти помогне.
Той огледа палубата, за да я открие, и се намръщи, като видя, че тя разговаря разпалено с една голяма група жени. Първо с Питър Харгрейвс, а сега с жените. Сара никога нямаше да престане да крои планове.
Барнаби точно щеше да си тръгне, когато Гидиън го спря.
— Почакай, промених си решението. Остави госпожица Уилис. Аз ще се оправя с нея.
— О?
— Ще я настаня в твоята каюта. Можеш да спиш със Сайлъс следващите няколко дни.
— Това няма да й хареса.
Гидиън се усмихна мрачно.
— Не ме интересува дали ще й хареса. Ако спи постоянно при другите жени, ще ги настрои пак към някой бунт. Искам да бъде на място, където мога да я държа под око.
Хитра усмивка плъзна по устните на Барнаби.
— Това ли е единствената причина, поради която я местиш в моята каюта? Която впрочем е точно срещу твоята.
— Това е единствената причина — сопна му се Гидиън. Дявол да го вземе този английски нехранимайко! Беше невероятен женкар и смяташе, че всички са като него. — Сега ще й го кажа. Почакай, докато я заведа в каютата, и тогава изпрати жените долу.
— Ако я настаниш там без обяснения, жените ще искат да знаят причината за това. Те очакват помощ от нея.
Точно това беше проблемът.
— Кажи им каквото искаш, само гледай да не ги ядосаш. Но тя ще остане в твоята каюта независимо какво мислят те.
Като каза това, той се отдалечи от първия си помощник.
И за хиляден път съжали, че се е поддал на прищявката си да вземе Сара на борда на „Сатир“. Тя създаваше само неприятности от момента, в който стъпи на кораба му.
Жените се разпръснаха, когато той се приближи към нея, а това му се стори лош признак. И то много лош.
— Какво кроиш сега?
— Кроя ли? — запита тя, а изражението на лицето й бе станало невинно като на монахиня.
Но той знаеше, че не може да се вярва на вида й.
— Да, с жените. Сигурно си кроила нещо, иначе нямаше да се разбягат, когато се приближих.
Тя отметна косите си назад, вятърът отвя няколко пухкави къдрици от лицето й, а напрегнатите й черти се отпуснаха с облекчение.
— Само разговаряхме по кое време ще се видим утре за часовете. А те избягаха, защото ужасно ги е страх от теб.
Той едва ли можеше да оспори това твърдение, след като току-що видя реакцията на Ан Морис. Мисълта, че половината от жените се бояха от него, не подобри настроението му. Като пъхна палците си в колана, той изгледа Сара със студен поглед.
— А ти не се ли боиш?
Очите й блеснаха на светлината на фенера, макар че той успя да забележи, че брадичката й потрепери.
— Казах ти и преди. Не се боя от нищо, най-малкото от тебе.
Той се приближи към нея и сниши глас.
— Наистина ли? Тогава значи няма да възразиш, ако те сложа да спиш в каютата срещу моята?
Страхът пропълзя по лицето й за момент, но тя бързо се овладя.
— Как… какво искаш да кажеш?
Доволен, че е успял да я уплаши, той я хвана за ръката и я поведе към квартердека.
— Ще спиш в каютата на Барнаби, докато стигнем до остров Атлантис.
Когато тя го погледна ужасена, той добави:
— Не се тревожи, Барнаби ще спи при Сайлъс. Каютата ще бъде само твоя.
— Но защо?
Тя се опита да измъкне ръката си от неговата хватка, а когато той продължи да я дърпа напред, изсъска:
— Искам да остана долу при другите жени.
— Знам. Искаш да ги подтикваш към бягство, бунт или занимания с безполезни неща.
Той я поведе към каютата под квартердека и като стигнаха там, пусна ръката й.
— Не мога да допусна подобни неща. Капитан съм на много дисциплиниран екипаж и не искам да създаваш безредици на борда. Мъжете и жените се разбират добре и предпочитам отношенията им да остават такива.
Тя се обърна към него, а по свитите устни и стиснатите й юмруци личеше, че се бунтува.
— Какво смяташ да направиш? Да ме арестуваш в тази каюта до края на пътуването ли?
— Не, само искам да бъдеш там, където ще мога да те наблюдавам, това е. — Когато в очите й проблесна гняв, той смекчи тона си. — Свободна си да ходиш, където искаш през деня, да преподаваш уроците си и всичко останало, но не искам да бъдеш при другите жени през нощта. Наречи го просто предпазна мярка и то съвсем незначителна.
Думите му изглежда я поуспокоиха, защото тя се отпусна.