Гробище за домашни любимци

— Не искам… в болница — прошепна Норма.

— Волю-неволю ще постъпиш там, момичето ми — заяви Луис. — Ще прекараш пет дни под наблюдение, ще взимаш необходимите лекарства, а сетне ще се завърнеш по живо по здраво у дома. И ако промълвиш още само една дума, ще те накарам да изядеш всичките ябълки заедно с кочана.

Старицата се опита да се усмихне и отново затвори очи.

Луис порови из чантата, измъкна флакона с Изодил и изтърси в дланта си хапче, голямо колкото главичка на карфица. Затвори флакончето и стисна миниатюрната таблетка между палеца и показалеца си.

— Норма, чуваш ли ме?

— Да.

— Отвори уста. Погоди ни всички подхождащи на Халоуин номера, а сега ще получиш заслужения сладкиш. Ще поставя под езика ти мъничка таблетка. От теб се иска да я държиш под езика, докато напълно се разтопи. Малко ще ти загорчи, но не се притеснявай. Разбра ли ме?

Норма отвори уста, откъдето лъхна миризма на развалени зъби; за миг Луис изпита огромно съжаление към нея. Старицата, която лежеше на пода на собствената си кухня, под купчината ябълки и празнични сладкиши, някога е била седемнайсетгодишно момиче с разкошни гърди, оглеждани от съседските момчета, с трийсет и два собствени зъба в устата и със здраво като парен локомотив сърце.

Норма притисна таблетката под езика си и за миг се намръщи от горчивия й вкус. Изодилът наистина беше неприятен. Луис си помисли, че Норма коренно се различава от Виктор Пасков, който бе изпаднал в клинична смърт и комуто не можеше да помогне. Навярно старицата щеше да оживее, поради силната си воля. Тя безжизнено вдигна ръка и Джъд нежно я пое.

Луис се изправи на крака, намери купата и се зае да събира разпилените сладкиши. Помагаше му младата жена, която каза, че се нарича мисис Стори и живее наблизо. Когато свършиха, тя заяви, че бърза да се върне при колата си, защото двете й момчета са изплашени до смърт.

— Благодаря за помощта, мисис Стори — каза Луис.

— Няма за какво — простичко отвърна жената. — Но тази нощ на колене ще благодаря на Бога, че бяхте тук, доктор Крийд.

Луис смутено махна с ръка.

— Аз също — промълви Джъд, сетне се втренчи в лекаря. Очите му бяха ясни — явно бе успял напълно да се овладее — краткият миг на объркване и страх бе преминал.

— Задължен съм ти до гроб, Луис.

— Я не се занасяй — отвърна лекарят и вдигна ръка за поздрав към мисис Сторн, която си бе тръгнала. Младата жена се усмихна и също му махна. Луис взе ябълка и я захапа. Беше толкова сладка, че за миг небцето му изтръпна…, но усещането беше някак си приятно. „Тази вечер спечели, Луис“ — каза си той и с удоволствие продължи да яде ябълката. С изненада установи, че е гладен като вълк.

— Наистина съм ти задължен — повтори Джъд. — Винаги съм на твое разположение, ако се нуждаеш от някаква услуга.

— Благодаря — отвърна Луис. — Ще се възползвам от предложението.

Линейката от Бангор пристигна след двайсет минути. Докато наблюдаваше санитарите, които поставиха носилката с Норма в задната част на колата, Луис хвърли поглед към дома си и забеляза, че Рейчъл наднича от прозореца на спалнята. Махна й, тя също вдигна ръка за поздрав.