Гробище за домашни любимци

— Ели, държиш се ужасно невъзпитано!

— Не й се карай задето казва истината Луис — запротестира Норма. — Добре знаеш, че единствено децата са напълно откровени, иначе нямаше да са деца. Кафявите петна наистина са отвратителни.

— Благодаря, мис Крендъл — промълви Ели и победоносно изгледа баща си.

— Няма защо, малката ми — отвърна старицата.

Джъд ги изпрати до верандата. По пътеката се зададоха два малки призрака и Ели разпозна под маските им свои съученици. Побърза да се върне заедно с тях в кухнята и за момент Луис и Джъд останаха сами на верандата.

— Артритът на Норма очевидно се е влошил — отбеляза Луис.

Джъд кимна и угаси цигарата между палеца и показалеца си над пепелника.

— Прав си. Болките й се увеличават през есента и през зимата, но този път бият всички рекорди.

— Какво казва лекарят й?

— Нищо. Пък и какво да каже, когато Норма не е ходила на преглед.

— Така ли? Но защо?

Старецът изгледа Луис и на светлината на фаровете на комбито, което чакаше да отведе двата „призрака“, лицето му изглеждаше странно безпомощно.

— Смятах да изчакам подходящ момент, за да те помоля за услуга, но ми се струва, че никога няма да настъпи подходящ момент да злоупотребя с приятелството ти. Съгласен ли си да я прегледаш?

От кухнята се дочу воят на призраците и зловещото кикотене на Ели, което малката бе упражнявала в продължение на седмица. Луис си помисли, че веселите викове на децата подсилват празничното настроение.

— От какво се оплаква Норма? — запита той. — Да не би да се страхува от нещо друго, Джъд?

— Има болки в гърдите — тихо промълви старецът. — Освен това, отказва да посети доктор Уейбридж. Знаеш ли, малко съм разтревожен.

— А Норма притеснява ли се?

За миг Джъд се поколеба, сетне отговори:

— Струва ми се, че е изплашена до смърт — ето защо не иска да отиде на лекар. Една от най-старите й приятелки, Бети Косло миналата седмица умря от рак в бангорската болница — беше връстница на Норма. Сигурен съм, че жена ми се страхува да не я сполети същото.

— С удоволствие ще я прегледам — отвърна Луис. — Не се притеснявай.

— Благодаря — с признателност произнесе старецът. — Ще гледам някоя вечер да я изненадаме и да я принудим да… Джъд млъкна, наклони глава и внимателно се заслуша, сетне двамата с Луис се спогледаха.

По-късно лекарят не можа да си припомни точно какво е усетил в този момент или как празничното му настроение внезапно прерасна в ужас. Завиваше му се свят всеки път, когато се опитваше да анализира случилото се. Единственото, което си спомняше с абсолютна сигурност бе, че любопитството му мигновено отстъпи място на усещането, че се е случило нещастие. Втренчи се в Джъд и по погледа му разбра, че старецът е изплашен. За миг Луис не знаеше как да реагира.