Оперативен център

— Ключовите наземни ориентири са едни и същи и в двете снимки, така че сателитът не е бил просто дезориентиран да снима някое друго място. И двете са от Пхенян.

— Помолихме НРЦ да ни изпрати нова — обади се Хърбърт, — и аз се обадих за по-сигурно по засекретена линия. На новата снимка разполагането на военни части продължава.

— А то вероятно въобще не е започвало — вметна Маккаски.

— Именно.

— И така, Мати? — попита отново Худ. — След около половин час трябва да бъда в Белия дом. Какво да кажа на президента?

— Че софтуерът ни е прецакан. Така както никога не съм предполагал.

— Прецакан? — изрева Худ. — Компютърни глезотии за двадесет милиона долара, които ти лично събра!

— Точно така! Понякога и най-умните пропускат нещо, и камиони, пълни с бомби, минават през бетонни прегради, и… — Стол съжали за думите си, още щом ги изрече. Стисна устни и се отпусна на стола си.

— Браво, Мат — намеси се Кофи, за да наруши напрегнатото мълчание.

— Извинявай, Боб — унило каза Стол. — Това беше излишно.

Хърбърт го изгледа зверски.

— Така е, техничарче. — Очите му се сведоха към кожената седалка на инвалидната количка.

— Вижте — обади се Лиз, — всички грешим. Но ще поправим грешките си по-бързо, ако си сътрудничим, а не като си размахваме обвинително пръсти един на друг. Пък и, момчета, ако така ще реагираме в ранните етапи на кризата, май е по-добре да си сменяме работата.

— Права си — каза Худ. — Хайде да продължим. Мати, предположенията ти, какво се е случило?

Стол въздъхна още по-тежко. Не смееше да погледне към Хърбърт.

— Първата ми мисъл, когато се изключихме, беше, че това е нещо като демонстрация на сила. Някой ни показва, че се е вмъкнал в системата и може пак да го направи. Почти очаквах да получим съобщение за откуп по електронната поща, когато отново се включихме.

— Но това не стана — каза Кофи.

— Не. И все пак реших, че или има вирус в първоначално заложената програма, или се е промъкнал със софтуера и се е прехвърлил от нас в Министерството на отбраната и ЦРУ, а може и обратното. После пристигна снимката от Осака и сега смятам, че сме били заразени именно в онзи момент.

— Обясни по-подробно — нареди Худ.

— Изключването или е трябвало да ни отвлече вниманието, или да послужи като параван, който прикрива истинската цел — както излиза, компрометирането на системата ни за сателитно разузнаване.

— От космоса ли? — попита Кофи.

— Не. От Земята. Някой контролира най-малкото спътниковата камера 12-А… а може би и други.

— Президентът направо ще припадне от радост — отбеляза Кофи.

Худ погледна към часовника с крайния срок, а после към образа на Бъгс на компютърния екран.

— Разбра ли?

— Да, сър.

— Прибави го в края на доклада с възможните варианти и пиши, че… — той погледна към Стол — … нашият специалист работи по въпроса в момента и имам уверението му, че проблемът ще бъде открит и отстранен. Срокът ще бъде определен по-късно. Междувременно Оперативният център ще функционира без компютрите си, тъй като не можем да вярваме на данните. Ще се опираме на въздушни наблюдения, на агентите в ключовите райони и на разработените планове за кризисни ситуации. Подпис и така нататък. Принтирай го, Бъгс. Пристигам след минута. — Худ се надигна. — Каква беше онази любима твоя фраза, Мати? „Тъй да бъде“? Добре, нека тъй да бъде. Предполагаше се, че системата е абсолютно надеждна. С този аргумент президентът успя да прокара Оперативния център пред Конгреса преди почти една година и да им измъкне около четвърт милиард долара. Искам вирусът да бъде открит и унищожен, а дупката — закърпена. — Той се обърна към русолявия еколог. — Фил, не смятам, че ще имаме нужда от твоя отдел за момента. Ти нали си получил магистърска степен по компютърните науки. Би ли помогнал на Мат?