Жертвата неизвестна
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #16
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ива Николова Митева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Жертвата неизвестна». Краткое содержание книги:
Явно София Иларионовна също разбираше, че сексът не е последната грижа в живота на един мъж, и на няколко пъти изрази тревога, че Сергей няма момиче.
— Ама защо чак толкова се притеснявате за това? — учудваше се Суриков. — Би трябвало да се радвате, че не се шляя по улиците, а си седя вкъщи.
— Че каква полза имам от твоето седене вкъщи? — изпръхтя Бахметиева. — Най-опасното е точно това, че седиш при мен, вместо да излизаш с момичета. Човек трябва да живее нормално, а ако се ограничава и въздържа насила от нещо, това не свършва добре. Или на теб просто не ти се иска да бъдеш с момичета?
Въпросът беше ужасно нетактичен и тя му го зададе право в очите. Сергей се вцепени от изненада и в уплахата си също й отговори съвсем директно:
— Иска ми се.
— Ето, видя ли. Ако се въздържаш, може да ти причернее и да извършиш някоя глупост. Знаеш ли от какво са умирали понякога по време на война? Не от глад, а от това, че направо откачали, щом видели храна. Така се били нагладували, че ядели и ядели, без да могат да се спрат, стига да намерят какво. И умирали от преплитане на червата. И ти постъпваш по същия начин — въздържаш се, въздържаш се, а сетне ще ти падне някакъв случай и ще забравиш за всичко, а мадамата така ще ти завърти главата, така ще те сложи под чехъл, че няма да разбереш как отново ще се озовеш в някоя лоша компания. Но аз няма да те приема отново, защото вече те предупредих, че втори шанс няма да имаш. Може да се случи и нещо по-лошо — да те тикнат в затвора за изнасилване. Знаеш ли какви жени има? Да не дава господ! Току–виж, не й харесало как се държиш с нея и ще хукне в милицията да пише жалба срещу теб, че, видиш ли, накарал си я да го направи насила. Милицията ще повярва на нея, а не на теб. Ще затънеш за нищо. Вслушай се в съвета ми и си намери изгора. Така ще ти е по-лесно. Само недей да я водиш тук, защото сме се разбрали Да не водиш тук чужди хора.
Когато нещата с касиерката Галя се наредиха, старицата Бахметиева научи за това, преди Сергей да прекрачи прага на дома им. Не е ясно дали жената имаше някакво седмо чувство, или на неговата физиономия бе изписано задоволството на самеца, но София Иларионовна се усмихна одобряващо:
— Виждам, че си се вслушал в съвета ми. Браво, Серьожа, правилно подреждаш живота си. Някоя от вашите в магазина ли е или е външна?
Той отново толкова се притесни от нейната проницателност и прямота, че веднага й отговори, без да се замисля:
— От нашите е, от магазина. Касиерката.
— Много добре — зарадва се София. — Радвам се за теб. Млада ли е?
— На 32 години.
— Омъжена ли е?
— Да.
— Има ли деца?
— Едно момченце, в първи клас.
— Слава богу! — закима старицата, сякаш за нея бе принципно важно каква жена си е избрал Сергей, за да реши проблемите си, и отговорите му й харесваха.
В този момент се случи нещо, което накара самия Сергей да изпадне в състояние на пълно изумление. Той направи крачка към София, наведе се, прегърна я силно и я целуна по топлите сбръчкани устни. В гърлото му заседна буца, която — колкото и да се опитваше — не можеше да преглътне, а очите му се наляха с предателски сълзи.
— Благодаря ви, София Иларионовна. Благодаря ви — нареждаше той, притиснал лице в рядката и косица.
— За какво ми благодариш, синко? — попита тихо тя, а гласът й прозвуча строго и сериозно.
— За всичко. За това, че ви има. Вие сте ми като майка, дори сте ми повече от майка. Майка ми никога не ме е питала за нищо, аз просто не я интересувах. Никога няма да ви напусна.
Бахметиева внимателно се освободи от ръцете му, отстъпи крачка назад и погледна съсредоточено Сергей в очите. Лицето й бавно се озари от усмивка.
— Пораснал си — каза тя, — окончателно си пораснал. Станал си голям. Научил си се да обичаш.
— Какво говорите, изобщо не я обичам — започна бързо да се оправдава Сергей. — Правя го просто така, защото е здравословно, както ме посъветвахте вие.
— Не ти говоря за нея. Хайде да вечеряме, Серьожа. Като че ли съм знаела и направих ябълков пай.
Тогава той не разбра за каква любов говореше Бахметиева. Изобщо не разбираше какво му стана и защо изведнъж се хвърли да прегръща баба София. Изминаха още няколко месеца, докато Сергей Суриков разбере, че София Иларионовна Бахметиева е единствения човек на този свят, когото той обича.