Прокобата [bg]

Херцогът свърши, веднага заговори Валдачела.

— Мъже, жени и деца, настоявам да не се държите с мен като с непознат. Познавам ви всичките, и по външност, и по ум, и по положение. Джулия, недей си дава вид на невярваща; двамата с теб сме се смели и сме разговаряли часове, та дори дни наред. Едуард Пърси, ти знаеш, че те познавам; както и ти, сестрице Хенриета; Джорджиана и Елайза, няма нужда да се правите на резервирани; държа гордите ви сърца в ръцете си. Зенобия, изучавала си древните и си поглъщала модерните колкото с Джулиъс, толкова и с Огъстъс. Драга лейди Фидена, аз бях познатият на Лили Харт, не Заморна. Милисънт, Орамсър със сигурност принадлежи на Заморна, както и Олдъруд, той бе този, който се ожени за Флорънс в годината, след като аз се ожених за моята Инес. Въпреки това ръката на Ърнест често е съпровождала и ръководила щастието ти, преди няма и месец той прекара цял ден с теб в замъка Аник. Лельо Луиза, Джулиъс се е закачал с теб не по-рядко от Артър. Марая, Дуро и Алхама са едно; откакто се омъжи, ти обеща да ми бъдеш сестра, а преди това Заморна бе твоят Илдерим не по-често от мен. Кажи на Идит, че снощи мен наставлява с благия си глас и строгия си поглед. А на Аръндел предай, че ми е дал клетва за вярност, подписана с кръвта си. За Бога, ще ме приемете като стар, отдавна изпитан познайник, инак ще накарам някои от вас горчиво да съжаляват. — Той млъкна.

Всички изявиха готовност начаса да изпълнят желанието му и сред наново възцарилата се суматоха от поздравления, изненада и сладостни чувства, моля да спуснем завесата.