Прокобата [bg]

Е, повикани бяха вдовстващата графиня Морнингтън, лейди Изабела Уелзли, понастоящем лейди Сиймор, лейди Изидор Хюм, нашият приятел лекар, сър Алегзандър, тогава много по-различен от сега, господин Максуел, младият Едуард Лори, стария Денис, Джейми Линдзи и неколцина други, но напразно. Помня само, че Линдзи, тогава корав старец, блъсна сина си Хари на пода и го изрита в несвяст от стаята, като не спираше да нарежда под нос колко долно било да се поддаваш на плътски наслади в миг, когато божията съдба се разкрива пред нас. Най-сетне схватката свърши, очевидно поради изтощение на главните действащи лица.

Тогава онзи с черните дрехи ги вдигна, положи ги в люлката, обиколи я няколко пъти, после с висок, пронизителен, напевен глас произнесе някакво римувано заклинание, което гласеше, че макар от дървото да са покарали два филиза, известно време в действителността ще има само един, защото от този ден насетне ги грози смърт, видят ли ги очи на смъртен едновременно, узнаят ли за съществуването им повече от дванайсетима души и живеят ли заедно. Даде на единия — Артър, по-малък с една-две минути, привилегията да се ползва с име, слава и открито съществование, него натовари и с бремето да понесе наказанието, разкрие ли се тайната. Ърнест освободи от последиците, но го обрече на уединение и неизвестност. Завърши с това, че магията ще действа дотогава, докато зрелият плод на напъпилия цвят падне в пепелта и дар и дарител легнат в гроба. С тези думи измъкна черна кутийка от джоба си, отвори я, извади картичка, хвърли я на масата и с нисък поклон напусна стаята. Бе най-обикновена визитна картичка със следните думи: Хенри Николай, търговец на плът и дух, пристанът на Лета, недалеч от вратите на Хадес, 18 юли, цикъл на вечността.

От този ден нататък магията действаше силно и непреодолимо. Николай се връщаше от време на време да я поднови. Никоя земна сила не бе в състояние да осуети машинациите му, а последиците виждате сами. Алхама остана напълно неизвестен, но не и неизвестен. Споделял с обществото на тук присъстващите и другите жители на Вердополис не по-малко от брат си Дуро. Досегашните им съдби са взаимно проникнати; постиженията на единия не могат да се отделят от постиженията на другия; писанията им, военните им действия и политическите им маневри са сплетени в обща нишка, която само те и никой друг не може да разплете. Дори прегрешенията, злополуките и приключенията в личния им живот са тъй объркани и размесени, че е нужен много остър взор, за да разкрие кое принадлежи кому. Често се карат, защото често си пречат, ала приликата и симпатията между умовете и телата им е тъй голяма, щото като цяло се разбират много по-добре, отколкото би било в интересите на обществото.

Остана само да ви представя снаха си, херцогиня Валдачела, маркиза Алхама, бъдеща кралица на Уелингтънзланд. Ела тук, Емили. Тя е единствено дете на богатия, възрастен и знатен херцог Морена, чиито обширни владения се простират северно от Снийчизланд, по бреговете на Дженифско море. Ърнест я видял за пръв път, когато пътувал по онези места, още хлапак, без придружител и никому неизвестен. Тя се влюбила, влюбил се и той. Оттам насетне, главно за да утоли суетата си, той, безименен голтак, ухажвал и спечелил благоразположението на наследницата на земята на Хълмовете. След като си осигурил клетвата й за вечна вярност, младият нехранимайко склонил да й разкрие великолепната мистерия на раждането и ориста си. Разбира се, това бил решаващ довод пред нея и баща й. Незабавно се венчали, в деня на сватбата младоженецът бил точно на осемнайсет години, а булката на петнайсет. По майчина линия Емили произхожда от стария католически род Рейвънсуд, самата тя е ревностна последователка на светата Римокатолическа църква. Откакто е омъжена, живее в замъка Оронсей, в средата на Лок Сунарт, на петнайсет километра от град Кинрира и недалеч от Бен Карнак, който, с прилежащите му земи, поднася в нозете на царствения си бъдещ съпруг като зестра в деня на венчавката. Там се наслаждава на компанията му близо шест месеца от дванайсет, не повече, сигурен съм, понеже в останалото време той е зает да се прави на шут и мошеник с колегата си нехранимайко във Вердополис. Имат две деца, Ърнест Едуард Рейвънсуд Уелзли, граф Рейвънсуд и виконт Морнингтън, и лейди Емили Огъста Уелзли, която ще бъде отгледана като малка поклонничка на Светата дева, предполагам. С това приключвам. Разпитвайте ги както пожелаете.