Мошеникът
- Автор: Кеннел Стивен Джозеф
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мошеникът». Краткое содержание книги:
Но гросмайстор в Играта — изобретателен и неуловим, като Биано Бейтс — се ражда веднъж. Подвизите му са толкова легендарни, че му спечелват титлата Крал на измамниците. Но царуването му е застрашено, когато обира на покер мафиота Джо Рина — Танцьора.
Танцьора пребива Биано почти до смърт. Измамникът е разколебан и смята да приключи с кариерата си на мошеник, когато едно зверско убийство го подтиква да организира своя последен шедьовър — сатанински план, който трябва да унищожи Джо Рина.
След по-малко от двайсет минути Томи влезе в бижутерския магазин.
— Позволил си на онзи шибан тексаски каубой да ти продаде една и съща перла? Да не си откачил?
— Отначало не разбрах, че е същата. Гледах я и се чудех. Накрая помолих човека от търговския център за бижута, от когото първоначално я бях купил, да дойде. И той ми каза…
Доналд Щайн бе уплашен до смърт. Беше сигурен, че Томи ще го пребие, но не стана така.
— Добре — каза Томи. Обзе го странно, ужасяващо спокойствие. Разположените му едно до друго маймунски очи мигаха лениво. — Ще намеря онези нещастници и ще ги сложа в друга категория.
— Да, господине — рече Доналд.
Тази „друга категория“ явно означаваше „починали“.
— Ако се случи още веднъж, горчиво ще съжаляваш. Лошо ти се пише. Опичай си акъла, задник такъв. Не прави втора грешка!
После дребният мафиот се обърна и излезе от магазина.
Томи прекоси фоайето, минавайки покрай масите за фаро и игралните автомати, и се приближи до Гюс Тагърт, управителя на етажа, който седеше на царствен кадифен стол до махагоновата врата на асансьора, водещ към втория етаж, където бяха масите на най-богатите комарджии.
— Искам да видя Бартли.
— Стига, Томи, не мога да те пусна там. Нямаш пропуск. Трябва да спазвам правилата.
Гюс беше назначен на тази длъжност, защото беше непреклонен.
— Да ти го начукам, Гюс. На теб и на шибаните ти правила. Щом ме мислиш за враг, ще направя живота ти черен.
Томи побесня. Праисторическите му очи блестяха убийствено. Когато беше ядосан, в него имаше нещо, която стопяваше всякаква съпротива.
— Добре, добре. Успокой се, чу ли? — каза Гюс, отстъпвайки и губейки позиции.
— Ти се успокой! — изкрещя Томи. — Някакъв каубой е направил удар за сто бона в бижутерския ми магазин и искам да видя камерите на Бартли. По-добре се присъедини към моя отбор, Гюс, инак ще имаш шибан белег на мястото, където е шавала змията между краката ти.
— Спокойно… Качи се горе, само не казвай, че аз съм те пуснал — рече Гюс, свивайки се под смразяващия поглед на Томи.
Сетне натисна копчето на асансьора. Вратата се отвори и Томи влезе в тапицираната с мокет кабина с месингов парапет.
На третия етаж нямаше луксозни мебели. В боядисаното бетонно помещение на сгъваеми столове седяха надзирателите и биячите на казиното. Там беше и централната охранителна техника. Томи потропа на вратата. С. Бартли Нийланд отвори и го погледна през дебелите лупи на очилата си. Бартли беше слаб, сипаничав и туберкулозен на вид особняк. Той бе проектирал цялата видео охранителна система на хотела, както и Небесното око — камерите на тавана, които следяха всичко. Апаратурата за наблюдение беше свързана с неговата стая.
— Томи, не можеш да идваш тук. Нямаш право — изписука С. Бартли.
— Я зарежи това — рече Томи и блъсна с длан дребния човек.
Бартли залитна назад и застана в средата на квадратната стая с размери четири на четири, пълна с телевизионни монитори, всеки свързан с видеомагнетофон. Томи влезе и огледа апаратурата. За пръв път се качваше тук, защото управителният съвет по хазарта отказа да му даде разрешително, а целият този етаж беше забранен за хора без пропуски от комисията. Но беше чувал за тази стая и техниката оправда очакванията му. Имаше над трийсет монитора, които следяха различните части на хотела и на казиното и търсеха известни измамници и бандити. Тъй като наблюдението се извършваше от камерите на тавана, помещението се наричаше Небесното око. Имаше и други технически лица, които непрекъснато гледаха мониторите. На една от стените бяха наредени снимки на мошеници и имаше описания на номерата, които правеха.
— Искам да видя записите от фоайето от четиринайсет часа вчера и от девет тази сутрин — изръмжа Томи.
— Не трябва да си тук — повтори С. Бартли, като се потеше и нагласяше очилата си, които ударът на Томи бе изкривил на заострения му нос.
— Не те чух добре. Май рече, че не трябвало да съм тук. За твое добро се надявам, че не си казал това.
— Томи, аз…
— Аз плащам наем на това шибано място заради бижутерския си магазин. И за какво? Току-що ме измамиха. Искам да видя видео записите. Веднага.
Той се насочи към дребния мъж, който бързо отстъпи назад и започна да кима. Главата му подскачаше на тънкия като молив врат — досущ кукла на предното стъкло на кола.