Мошеникът

— За измамата — каза Биано. — Ще пробием заровете и ще ги напълним с целофанов газ — единственото вещество на земята, което се превръща в твърдо, когато го загрееш. Всяко друго става или течност, или газ. Целофановият газ е много по-добър от обикновения пълнеж.

— Защо?

— Дъфи научи за него от една статия в „Сайънтифик Американ“ и измисли как да го използва в измамата. Това е негово откритие. Никой друг не знае за този номер, затова не го разпространявай. Семейна тайна. Дъфи е най-добрият в играта със зарове. Той ще подмени заровете в „Залива на сабите“. Това е важно, защото всички казина сменят заровете през равни интервали и официалните кубчета имат дребни дефекти. Управителят може бързо да ги провери, за да се увери, че са на казиното. Когато печелим, те ще проверяват усърдно заровете и трябва да използваме техните. След като Дъфи отмъкне десетина-дванайсет чифта от онези на казиното, ще се приберем в стаята си, ще ги пробием и ще ги напълним с целофанов газ. От топлината на ръката целофановият газ ще се втвърди. Така ще се падне каквото число поискаме.

— Но защо ви е целофановият газ? Защо не използвате обикновени тежести?

— Защото когато започнеш да печелиш, онези от казиното стават много нервни и освен че проверяват заровете, изпращат управителя да стои до масата и да наблюдава какво става. Ако печелиш твърде много, той ще пусне заровете в чаша с вода. Претърколят ли се, ще разбере, че имат тежести, и с теб е свършено. Целофановият газ се нагрява и охлажда бързо. Когато управителят пусне заровете във водата, това вещество отново става газ и се разпределя равномерно. Така заровете не се преобръщат.

— Хитро.

— За да привлечем вниманието на Томи, трябва да спечелим купчина пари от неговото казино. Желанието ми е да са към два милиона. Затова е нужно да поиграем известно време. Няма да ни попречат, ако не ни хванат да лъжем. Заровете ще ги заблудят.

— Ясно. А за какво е инвалидният стол?

— Ще ти покажа.

Биано стана и отиде в караваната. Виктория и Джон го последваха. Той се качи по стълбичката отзад и развърза брезентовото покривало. После им подаде сгъваем инвалиден стол без седалка и слезе. Носеше нещо, което приличаше на преносима тоалетна с пластмасово легенче.

Виктория се ухили глуповато. Главата й още беше замаяна от шампанското.

Биано прикрепи тоалетната на мястото на седалката на инвалидния стол и я погледна.

— Това ще бъде работното място на Дъфи Припадъка. Той ще играе на зарове. Аз ще го докарам със стола и ще разсейвам служителите на казиното. Щом свие заровете, Дъфи ще ги пусне между краката си в тоалетната. В същото време ще ги подмени с фалшивите. Отначало ще губим и крупието няма да си направи труда да ги провери. Никога не проверяват заровете на губещите. Ще ги преброят едва когато дойде шефът на смяната, и ще намерят нашите, но след като няма да имат тежести, вероятно само ще напишат доклад за нередности и няма да ни направят нищо. Наблюдавайки чрез камерите, нито управителят, нито шефът на смяната ще забележат подмяната. Дъфи е истински магьосник. За един час ще ни снабди с дванайсет чифта от техните зарове. — Биано обърна стола и й показа специалната картечна лента, инсталирана под всяка облегалка за ръце, където се пускаха заровете. — Пълните с газ зарове ще бъдат тук. Ако иска седмица, Дъфи изважда единица от тази страна и шестица от другата и ги задържа в ръката си, после им духа, за да се затопли газа и да се втвърди. В същото време ще пусне заровете от масата в преносимата тоалетна.