Огнена
- Автор: Кашор Кристин
- Серия: Seven Kingdom Trilogy #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 978-954-357-256-4
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Огнена». Краткое содержание книги:
Там живее Файър — последният човек-чудовище, с коса като жив огън и влудяващо излъчване. Едновременно обожавана и ненавиждана, тя има способността да контролира съзнанията на хора и животни, но отказва да я използва. Защото човешките тайни са неприкосновени и не са нейно право. Особено когато има толкова много свои.
Братът на краля, военачалникът Бриган, я отвежда в столицата. Подготвя се преврат срещу несигурния владетел и помощта на Файър е необходима за разкриването му. Далеч от дома, тя започва да осъзнава на какво е способна, докъде се простират силите й и какви отговорности ги съпровождат. Дарбата й може да запази целостта на кралството.
Но Файър не може да се отърси от най-големия си страх — че ще се превърне в чудовище като баща си…
— Казваше ми, че е ядосана, но не ми приличаше на яд. Никога не крещеше. Седеше, шиеше и обсъждахме простъпките ми. Накрая винаги заспивах в стола. Събуждах се твърде късно за вечеря и тя ме хранеше — истински празник за момче, длъжно да се облича официално за вечеря, да се държи сериозно и да мълчи в компанията на отегчителни хора.
— Палаво момче, доколкото разбирам.
По лицето му пробяга усмивка. На челото му падна капка.
— Когато бях на шест, Наш се спъна на трикрако столче и си счупи ръката. Баща ми разбра. Това сложи край на лудориите ми за известно време.
— Толкова лесно ли се отказа?
Той не се усмихна, Файър го погледна изпитателно — смръщил вежди със сериозно лице, обърнато към небето, и внезапно се уплаши за какво говорят, защото явно пак бяха стигнали до Кансръл.
— Сега разбирам защо Роен избухваше така, когато вършех бели — каза той. — Страхуваше се, че Накс ще научи и ще реши да ме накаже. Той не беше… разумен човек по онова време. Наказанията му не бяха разумни.
Ето че все пак заговориха за Кансръл и Файър се засрами. Седеше, свела глава, и се питаше какво е направил Накс, как го е посъветвал Кансръл да накаже шестгодишното момче, което дори тогава е било достатъчно умно да прозре същността му.
Капки дъжд падаха върху шала и раменете й.
— Майка ти имаше червена коса — отбеляза ведро Бриган, сякаш и той, и тя не чувстваха присъствието на двама мъртви мъже сред тези скали. — Не като твоята, разбира се. И беше музикална като теб. Помня кога се роди. Помня и как плака тя, когато те отведоха.
— Плака ли?
— Нищо ли не ти е разказвала мама за Джеса?
Файър преглътна буцата, заседнала в гърлото й.
— Разказвала ми е, принце, но обичам да слушам за нея.
Бриган избърса капките от лицето си.
— Съжалявам, че не помня повече. Ако знаем, че някой ще умре, ще пазим по-ревниво спомените.
Файър го поправи шепнешком:
— Добрите спомени.
Изправи се. Разговорът им бе изпълнен с прекалено много тъга. А и дъждът не й пречеше, но бе несправедливо да принуждава стражите си да подгизват.
Тринайсета глава
На зазоряване в последния ден от пътуването Файър се събуди с познато страдание. Схванат гръб, болезнени гърди, вдървен врат и рамене. Проявите на месечното й кървене бяха непредсказуеми. Понякога отминаваше без никакви симптоми. Друг път се превръщаше в окаяна заложничка на тялото си.
Налагаше се да го понесе. Поне щеше да е под покрива на Наш, когато кървенето започне; нямаше да дава неловки обяснения защо чудовищата ги нападат по-яростно.
Яхна Смол зашеметена, тревожна, напрегната. Копнееше за леглото си, кореше се, че е дошла. Не беше в настроение да се наслаждава на красотата. Когато минаха край високо скалисто възвишение, осеяно с диви цветя, едва съумя да сдържи напрелите в очите й сълзи.
Земята стана по-зелена и най-сетне стигнаха пролом, простиращ се наляво и надясно пред тях. Дървета се издигаха от бездната, където громоляха водите на Крилатата река. Над реката на изток и на запад се стелеше шосе, а добре утъпкана тревиста пътека се точеше покрай него. Армията се насочи в галоп на изток по тревистия път. Шосето гъмжеше от хора, каруци, фургони, запътили се и в двете посоки. Мнозина спираха да погледат Първи полк и да му помахат за поздрав.
Файър реши да си представи, че е излязла да поязди със стражите си и хилядите хора наоколо не съществуват. Вдясно от нея нямаше нито река, нито шосе, пред нея нямаше Кралски град. Тази мисъл я успокои, а тялото й умоляваше за спокойствие.
Първи полк спря за обяд, но Файър нямаше апетит. Седна в тревата, свила колене и притиснала с длани туптящата си глава.
— Милейди — прозвуча гласът на командира зад гърба й.
Файър си придаде спокойно изражение и го погледна.
— Да, принце?
— Трябва ли ти лечител, милейди?
— Не, принце. Бях се замислила.
Той не й повярва, присви скептично устни, обаче смени темата.
— Получих спешно известие и ще замина на юг още щом пристигнем в двореца. Питах се дали имаш нужда от нещо.
Файър подръпна стръкче трева и преглътна разочарованието. Не искаше нищо. Само един отговор. Зададе тихо въпроса си:
— Защо се държиш добре с мен?
Той замълча, втренчен в пръстите й, късащи тревичките. Клекна и я погледна в очите.