Огнена
- Автор: Кашор Кристин
- Серия: Seven Kingdom Trilogy #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 978-954-357-256-4
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Огнена». Краткое содержание книги:
Там живее Файър — последният човек-чудовище, с коса като жив огън и влудяващо излъчване. Едновременно обожавана и ненавиждана, тя има способността да контролира съзнанията на хора и животни, но отказва да я използва. Защото човешките тайни са неприкосновени и не са нейно право. Особено когато има толкова много свои.
Братът на краля, военачалникът Бриган, я отвежда в столицата. Подготвя се преврат срещу несигурния владетел и помощта на Файър е необходима за разкриването му. Далеч от дома, тя започва да осъзнава на какво е способна, докъде се простират силите й и какви отговорности ги съпровождат. Дарбата й може да запази целостта на кралството.
Но Файър не може да се отърси от най-големия си страх — че ще се превърне в чудовище като баща си…
Същото лято в двореца на Наш стрела, излетяла от лъка на най-доверения капитан на Бриган, улучи Кансръл в гърба. В началото на петнайсетата й година — всъщност точно на четиринайсетия й рожден ден — Файър получи вест от Кралския град, че баща й е ранен и вероятно ще умре. Тя се затвори в стаята си и плака. Не проумяваше защо плаче, но не можеше да спре. Притискаше лице във възглавницата, за да не я чуе никой.
Кралският град, разбира се, се славеше с лечителите си, с напредналата медицина и хирургия. Там хората оцеляваха с рани, които другаде погубваха побратимите им. Особено хората с власт да привлекат вниманието на цяла болница.
Няколко седмици по-късно Файър научи, че Кансръл ще живее. Избяга отново в стаята си. Просна се вцепенена в леглото. Когато вцепенението отмина, нещо кисело се надигна в гърлото й и тя започна да повръща. В окото й се спука кръвоносен съд и около ириса й се разля кърваво петно.
Понякога тялото й говореше по-красноречиво от разсъдъка, когато той се опитваше да пренебрегне очевидна истина. Изтощена и болна, Файър разбра посланието на тялото си — време бе да преосмисли въпроса докъде се простира влиянието й над Кансръл.
Изправена пред поредната безсънна нощ, изпълнена с изтощителни видения, Файър изрита завивките. Покри си косата, обу се, взе си лъка и заобиколи на пръсти Марго и Мила. Отвън повечето войници спяха под платнени покриви, но нейните стражи бяха на открито, налягали около палатката й. Под необятното звездно небе Муса и трима мъже играеха карти на светлината на свещ както предишната нощ. Файър се подпря на палатката да овладее замайването от взирането към небето.
— Милейди Файър, какво да направим за вас? — попита я Муса.
— Страхувам се, че за зла участ охранявате лунатик.
Муса се засмя.
— Пак ли ще се катерим, милейди?
— Да, за съжаление.
— Но ние се радваме, милейди!
— Казваш го, за да не ме гложди съвестта ли?
— Не, наистина, милейди. Командирът също обикаля нощем. Кралят нареди да го пазим, но той отказва охрана. Ако тръгнем с вас, ще имаме извинение да наглеждаме и него.
— Разбирам — отвърна Файър, навярно леко язвително. — Тази нощ вземи по-малко стражи — добави тя, но Муса не я послуша и събуди толкова, колкото и предишната нощ.
— Така гласи заповедта — обясни Муса, докато мъжете се надигаха сънено и си вземаха оръжията.
— Щом командирът не изпълнява заповедите на краля, защо ти да изпълняваш заповедите на командира?
Въпросът й предизвика повдигане на няколко чифта вежди.
— Милейди, войниците в тази армия са готови да скочат в бездната, ако командирът поиска — обясни й Муса.
Файър се подразни.
— На колко си години, Муса?
— На трийсет и една.
— Значи в очите ти командирът трябва да изглежда дете.
— А вие — новородено, милейди — отвърна й сухо Муса, извивайки в изненадваща усмивка устните на Файър. — Готови сме. Водете ни.
Тръгна към същата висока скала, където бе свирила по-рано, защото щеше да е по-близо до небето и защото усети, че така стражите й ще бъдат по-близо до лунатика, който не им позволяваше да го охраняват. И той се скиташе някъде там, но възвишението бе достатъчно обширно да си го поделят, без да се срещат.
Намери издигната равна скала и седна. Стражите й се разпръснаха около нея. Тя затвори очи и остави нощта да я обвие с надеждата след това изтощението да я приспи.
Не помръдна, когато усети, че Бриган приближава, ала отвори очи, щом стражите й отстъпиха назад. Той се подпря на скалата на няколко крачки от нея. Гледаше звездите.
— Милейди… — поздрави я.
— Принце — отвърна тихо тя.
Той продължи да съзерцава небосклона и Файър се запита дали разговорът е приключил.
— Конят ти се казва Смол — обади се най-сетне той, изненадвайки я с неочакваната тема.
— Да.
— Моят се казва Биг.
— Черната кобила? — усмихна се Файър. — Много ли е голяма?
— Според мен не е, но не аз съм избирал името й.
Файър си спомни кой е измислил името на коня й. Не би могла да забрави мъжа, когото Кансръл наказа, задето я обиди.