Експедиция Атлантида
- Автор: Макдермът Анди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-962-521-9
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Експедиция Атлантида». Краткое содержание книги:
Хаджар натрака нещо на компютъра, след което завъртя червения си кожен стол към огромния екран. Той показа образа на Кристиан Фрост в офиса му в Равнсфйорд. Очите му трепнаха.
— Кари! — извика той.
— Господин Фрост — обади се Хаджар, преди тя да е успяла да отговори, — толкова се радвам, че най-накрая се свързахте с мен. Мислех си, че животът на вашата дъщеря ще е по-важен за вас от бизнес графика ви. — Той пусна една самодоволна усмивка.
Фрост го изгледа с върховно презрение.
— Кари, добре ли си? Този… човек нарани ли те?
— Добре съм за момента — отвърна тя.
— Какво става с артефакта? Ами д-р Уайлд?
— Д-р Уайлд беше арестувана от ирански военни и ще бъде обвинена за нелегална търговия на антики — намеси се Хаджар, — както и за съучастие в убийството на няколко войници. Колкото до артефакта… това вече не е ваша грижа.
— Колко искаш, Хаджар?
Иранецът се облегна в стола си.
— Директно на въпроса, разбирам. Много добре. За да върна дъщеря ти, искам един милион щатски долара.
— В добавка към десетте милиона, които вече съм платил за артефакта? — изръмжа отсреща Фрост.
— За по-голяма експедитивност можеш да ги трансферираш по същата сметка — каза Хаджар самодоволно.
— А артефактът?
— Както казах, той вече не се продава.
— Дори и срещу още десет милиона?
Настъпи дълга пауза, преди Хаджар да отговори, алчността му очевидно беше на път да преобърне плановете му.
— Не, дори и срещу толкова — произнесе той най-накрая с очевидна неохота.
— Петнайсет милиона.
Иранецът трепна. Обърна се леко и погледна Кари.
— Ти оценяваш това… това парче метал по-високо от собствената си дъщеря?
— Бих предложила двайсет — каза му тя.
От големия екран лицето на Фрост трепна от чувство на гордост, преди отново да заприлича на каменно.
— Двайсет милиона тогава.
Хаджар бе загубил дар слово, очите му се местеха от Кристиан Фрост към дъщеря му и после обратно.
— Не! Не, артефактът не се продава на никаква цена. Десет милиона долара за дъщеря ти, това е единствената сделка, която съм готов да сключа. Обади ми се след един час, за да потвърдиш трансфера. Един час! — Той отново се завъртя и тракна няколко пъти по клавиатурата на компютъра, приключвайки разговора, преди Фрост да успее да отговори.
— Хаджар — каза Кари с престорено възхищение в гласа. — Впечатлена съм! Не са много мъжете, които си позволяват да се държат с баща ми по такъв начин. Особено да откажат двайсет милиона долара.
Хаджар заобиколи бюрото и се приближи към нея.
— Двайсет милиона! — изскърца той, преди да прочисти гърлото си. — Двайсет милиона долара! — повтори отново. — За това нещо тук? — Той махна с ръка към артефакта. — Какво е? Кое му е толкова важното на това парче метал?
За миг в очите на Кари блесна нещо като благоговение.
— Това е ключът към миналото… и към бъдещето. — Тя наклони глава и го погледна предизвикателно. — И ти можеш да си част от това, Фейлак. Продай ни артефакта и ти обещавам, че баща ми няма да предприема действия срещу теб. А аз…
— А ти какво? — попита Хаджар едновременно подозрително и заинтригувано.
— Аз ще ти простя. И може би дори нещо повече. Както ти казах, малцина мъже имат смелостта да се противопоставят на баща ми. — Тя леко се намести и размърда бедра и рамене под шлифера си. — Бях много впечатлена.
— Нима? — Той облиза устните си, вперил жадно очи в нея. — Тогава бихме могли…
— Сър — прекъсна го пазачът на Кари, онзи, който я беше хвърлил в килията. — Куобрас ще се обади скоро. Трябва да сте готов за него.
По лицето на Хаджар премина раздразнение.
— Прав си. Ще бъда. Да. — Той си пое дълбоко дъх, после обърна гръб на Кари. — Изчакай с нея тук, докато се обади баща й. А ти — добави той и насочи пръст към другия мъж — домъкни Юри.
— Добър опит, кучко — прошепна гардът в ухото на Кари. Тя въздъхна. — Заслужи си един куршум.
Но Хаджар… да откаже двайсет милиона долара… Колко ли беше предложил Куобрас?
— Изглеждам нелепо — възрази Нина.
Като оставиха Хафез, който не можеше да се движи, Шейла и останалата част от групата поеха надолу към една малка река, която криволичеше в подножието на скалата. Отсрещният бряг се издигаше стръмно, преди да се изравни десетина метра по-нагоре с електрическата ограда около цялата крепост.