Тревожни хора
- Автор: Бакман Фредерик
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542830580
- Переводчик: Любомир Гиздов
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Тревожни хора». Краткое содержание книги:
Сградата е обсадена, а на полицията се налага да води преговори и да носи пица. В крайна сметка заложническата драма има щастлив край – обирджията се предава и пуска всички, но когато полицаите нахлуват в апартамента, вътре няма никого.
Започват серия объркани разпити на свидетели, при което възникват няколко въпроса, около които се заформя класическа мистерия:
Как е успял да се измъкне обирджията?
Защо всички са толкова ядосани?
И какво всъщност не им е НАРЕД на хората в днешно време?
– Аз не обирам хора, обирам банки – възрази обирджията.
– И колко те бива в това, по скала от едно до десет? – поинтересува се Зара.
Обирджията я погледна неловко.
– Може би две.
– Имаш ли изобщо план как да се измъкнеш оттук? – попита Зара.
– Стига с тази настоятелност! Критикуването не помага на никого! – разкритикува я Ру.
Зара се вгледа изпитателно в нея.
– Това ли е личността ти? Доволна ли си от себе си?
– Точно ТИ ли го казваш, дето... – започна Ру, но обирджията се опита да ги успокои.
– Може ли просто... моля? Нямам план. Опитвам се да мисля. Не трябваше да се получава така.
– Кое? – попита Ру.
– Животът – изхлипа обирджията.
Зара извади телефона от джоба си и заяви:
– Сега ще се обадим в полицията, за да въдворим малко ред.
– Не! Не го прави! – примоли се обирджията. Зара завъртя очи.
– От какво се боиш? Да не мислиш, че не знаят, че си тук? Трябва поне да им се обадиш и да поискаш откуп.
– Не може да се обадим, тук няма покритие – поясни Ру.
– Да не сме в гетото? – попита Зара и разтърси телефона си, все едно това би помогнало.
Ру пъхна ръце в джобовете на роклята си и каза по-скоро на себе си:
– Всъщност това може би е добре, четох, че децата, които растат далеч от екрани, стават по-интелигентни. Технологиите забавят развитието на мозъка.
Зара кимна саркастично.
– Нима? Разкажи ми повече за всички Нобелови лауреати, израснали в села на амиши.
– Чела съм, че според някои изследвания мобилното излъчване причинява рак – настоя Ру.
– Аха, ами ако има спешен случай? Представи си, че се преместите тук, а на детето ви му влезе ядка в кривото гърло и се задуши, защото не сте могли да се обадите на Бърза помощ – каза Зара.
– За какво говориш? Откъде изобщо ще намери ядки?
– Може някой да ги пуска нощем през отвора за пощата.
– Ти да не си откачила?
– Не съм АЗ тази, която иска детето ми да се задуши... Прекъсна ги Юлия, която изведнъж се появи до тях.
– За какво се джафкате?
– Тя започна! Просто се държах дружелюбно, НЕ Е като онзи път, когато не исках да ям рибни пръчици – викна Ру отбранително и посочи Зара.
Юлия изпъшка и погледна Зара извинително.
– Ру ти е разказала за зоологическата градина? Делфините дори не са риби.
– Това какво общо има? И ти нямаше ли да ходиш до тоалетна? – отвърна на удара Ру.
– Беше заето – каза Юлия и сви рамене.
Обирджията се почеса по маската, преброи хората в стаята и заекна:
– Ча... чакайте малко... как така заето?
– Заето! – повтори Юлия, сякаш така помагаше.
Обирджията отиде и дръпна вратата на тоалетната. Беше заключено.
Ето как това се превърна в история за заек.
34.
Естел: Искам категорично да подчертая, че съм сигурна, че Стокхолм е изключително приятно място. Ако човек харесва стокхолмчани. И ще ти кажа, че според мен Кнут също няма никакви предразсъдъци, защото веднъж на младини разчиствах кабинета му и намерих цяло списание за Стокхолм.
Джим: Колко хубаво.
Естел: На мен не ми се стори така. Всъщност с Кнут сериозно се скарахме по този въпрос.
Джим: Разбирам. Но нали говорехме за Ру и Юлия, преди да се появи обирджията?
Естел: Те имат птици. И се караха през цялото време. Само че по сладък начин. Разбира се, другата двойка, Рогер и Анна-Лена, също се караха, но не толкова сладко.
Джим: За какво са се карали Рогер и Анна-Лена?
Естел: За заека.
Джим: Какъв заек?
Естел: Ох, дълга история, ако трябва да съм честна. Виждаш ли, караха се и за цената на квадратен метър. Рогер се притесняваше, че хората вдигали цените изкуствено. Каза, че проклетите брокери и проклетите банкери и проклетите стокхолмчани манипулират жилищния пазар.
Джим: Чакай, твърдял е, че хомосексуалните манипулират жилищния пазар?
Естел: Хомосексуалните? Че защо им е да го правят? По-голяма глупост не бях чувала! Кой твърди такова нещо?
Джим: Каза, че стокхолмчаните го правели.
Естел: Да, но имах предвид стокхолмчаните. Не „стокхолмчаните“.
Джим: Има ли разлика?
Естел: Ами да, едните са стокхолмчани, а другите са „стокхолмчани“.
Джим: Ще прощаваш, но се обърках. Нека си запиша всичко в хронологичен ред.
Естел: Разбира се, отдели колкото време е необходимо, не бързам за никъде.
Джим: Извинявай, може би е най-добре да се върнем на първоначалния въпрос?