Тревожни хора
- Автор: Бакман Фредерик
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542830580
- Переводчик: Любомир Гиздов
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Тревожни хора». Краткое содержание книги:
Сградата е обсадена, а на полицията се налага да води преговори и да носи пица. В крайна сметка заложническата драма има щастлив край – обирджията се предава и пуска всички, но когато полицаите нахлуват в апартамента, вътре няма никого.
Започват серия объркани разпити на свидетели, при което възникват няколко въпроса, около които се заформя класическа мистерия:
Как е успял да се измъкне обирджията?
Защо всички са толкова ядосани?
И какво всъщност не им е НАРЕД на хората в днешно време?
Име на свидетеля: Естел
Джим: Много съжалявам за всичко това. Ще опитаме да те откараме у дома възможно най-бързо.
Естел: О, няма нищо, беше доста ободрително, ако трябва да съм честна. Когато си почти на деветдесет, ежедневието ти не е особено вълнуващо!
Джим: Да, разбира се. Най-напред колегата ми иска да те помоля да погледнеш тази рисунка. Намерихме я във входа и смятаме, че изобразява маймуна, жаба и лос. Позната ли ти е?
Естел: Не, не, за жалост. Това наистина ли е лос?
Джим: Не зная, не. Не е толкова важно, честно казано. Но можеш ли да ми разкажеш накратко защо беше на огледа?
Естел: Отидох с мъжа си. Кнут. Така де, той не беше там, паркираше колата. Интересувахме се от апартамента заради дъщеря си.
Джим: Забеляза ли нещо необичайно в другите посетители, преди да дойде обирджията?
Естел: О, не, преди това успях да разговарям само с приятните жени, които... нали... са от Стокхолм.
Джим: Кого имаш предвид?
Естел: Е, сещаш се. Тези „от Стокхолм“.
Джим: Намигаш ми, все едно се очаква да знам какво означава това.
Естел: Ру и Юлан. Ще имат дете. Само че и двете са, нали знаеш, „Стокхолм“.
Джим: Имаш предвид, че са хомосексуални?
Естел: В това няма нищо лошо.
Джим: Не казах това?
Естел: В днешно време си е съвсем в реда на нещата.
Джим: Естествено. Не съм твърдял друго.
Естел: Според мен е прекрасно, че любовта е свободна.
Джим: Искам да е съвсем ясно, че споделям това виждане.
Естел: По мое време това беше скандално, да знаеш. Да се ожените и да имате дете като две, ами, сещаш се.
Джим: Стокхолмчанки?
Естел: Да. Но аз лично винаги съм харесвала Стокхолм, да. Хората трябва да могат да си живеят живота както искат. Не че аз самата съм била в Стокхолм, разбира се, че не. Не съм, никога, така де, щастливо омъжена съм. За Кнут. И обичайното си ми е достатъчно, да.
Джим: Вече нямам представа за какво говорим.
33.
Когато се чуха първите полицейски сирени на улицата, обирджията се втурна към балкона и надникна над парапета. Ето как първите размазани снимки с мобилен телефон на „маскирания извършител“ се озоваха в интернет.
После пристигнаха още полицаи.
– Мамка му, мамкамумамкаму – повтори обирджията на себе си и изтича обратно в апартамента, където всички освен Юлия продължаваха да лежат на пода.
– Не мога да лежа повече, трябва да отида до тоалетна! Освен ако не искаш да си свърша работата на пода? – каза тя отбранително, въпреки че не бе имало възражения от страна на обирджията.
– Не че би имало голяма разлика – каза Зара и надигна погнусено лицето си от паркета.
Ру, която като че ли имаше богат опит с това да ѝ викат, без дори да е казала нещо, потупа окуражително обирджията по крака.
– Не го приемай лично, когато Юлан ти вика. Просто е чувствителна, защото бебето си прави дискотека в червата ѝ.
– Личната сфера, Ру!!! – изрева Юлия.
Юлия и Ру си имат лична сфера, макар че само Юлия знае къде точно са границите ѝ.
– Сега разговарям с обирджия. Ти ми каза да не говоря единствено с другите купувачи – защити се Ру.
– Но аз всъщност не съм обир... – пробва обирджията, но Юлия бе по-гласовита.
– Няма значение, Ру, стига си се сприятелявала! Знам как ще свърши всичко, ще ти разкажат цялата си житейска история, а после на теб ще ти стане гузно, когато трябва да ги надцакаме на търга!
– Случи се ВЕДНЪЖ – викна ѝ Ру.
– Т-Р-И пъти – викна Юлия и дръпна вратата на тоалетната.
Ру се изправи с извинителен жест към обирджията:
– Юлан казва, че съм човек, който отказва да яде рибни пръчици, след като е гледал шоуто с делфини в зоологическата градина.
Обирджията кимна с разбиране.
– Дъщерите ми са същите. Ру се усмихна.
– Имаш дъщери? На колко са?
Числата излязоха на пресекулки от гърлото на обирджията.
– На шест и осем.
Зара се прокашля и попита:
– Ще наследят ли семейния бизнес, или?
Обирджията примигна наранено и погледна пистолета в ръката си.
– Никога не съм... за пръв път ми е. Не съм... престъпник.
– Надявам се, защото хич не ти се удава – информира го Зара.
– Защо трябва да си толкова критична? – сопна ѝ се Ру.
– Не съм критична, просто предоставям обратна връзка
– предостави обратна връзка Зара.
– Сигурно и ти не би се справила блестящо с обирането на хора – каза Ру.