Едно на милион
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #24
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- Переводчик: Милко Стоименов
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Едно на милион». Краткое содержание книги:
Ричър пътува с автобус из Америка без конкретна цел, без да бърза заникъде. Но слиза от него, за да помогне на възрастен човек, който очевидно ще стане жертва на обир. И… нали знаете какво казват за добрите дела? Не остават ненаказани.
Старецът, на когото Ричър помага, е допуснал огромна грешка. Притиснати от обстоятелствата, той и съпругата му са взели голям заем от много опасни хора. От банда, която владее половината град. Най-неочаквано Ричър се оказва между двете гангстерски групировки, които се борят за надмощие. Той знае, че трябва да остане поне на крачка пред лихварите, рекетьорите и наемните убийци. Знае и че изгледите за успех не са на негова страна. Но Джак Ричър вярва в един конкретен вид правосъдие… макар че шансът да успее е едно на милион.
— Знаят ли къде живееш?
— Не се съмнявам, че могат да накарат шефа ми да им каже.
— Кога ще изпратят съобщението?
— Предполагам, че вече са го направили.
— Трябва да напуснеш дома си. Имаш ли къде да отседнеш?
Тя кимна.
— Имам приятел — обясни Аби. — В един западнал квартал, източно от Сентър Стрийт. А това, за щастие, е албанска територия.
— Можеш ли да работиш там?
— Правила съм го и преди.
— Искрено се извинявам за неудобството — каза Ричър.
— Ще го приема като експеримент — отвърна Аби. — Веднъж една приятелка ми каза, че всеки ден трябва да правя по нещо, което ме плаши.
— Кажи ѝ да се запише в армията.
— Ти също трябва да се настаниш източно от Сентър Стрийт. Можем да останем заедно. Поне тази вечер.
— Приятелят ти няма ли да има нещо против?
— Надявам се — каза Аби. — Всичко ли ще е наред със семейство Шевик?
Ричър кимна.
— Хората вярват на очите си — обясни той. — В този случай ролята на очите им играе онзи тип в бара. Той се срещна с мен. Той ме снима с телефона си. Аз съм Арън Шевик. Това не подлежи на съмнение. За тях Арън Шевик е висок, як, доста по-млад. Помисли върху това, което казаха. Предположиха, че Арън е негов баща или тъст, но не им мина през ума, че той може да е истинският Шевик. Затова всичко с Арън и Мария ще бъде наред. Що се отнася до онези тъпаци, тук живее възрастна двойка на име Ричър.
В този момент Мария извика, че кафето е готово.
Управителят на потъналата в тъмнина заложна къща на тясната уличка срещу диспечерската служба и фирмата за съдебни гаранции излезе навън, премина от другата страна и влезе в офиса на таксиметровата компания. Подмина диспечера, без да му обърне никакво внимание, и продължи напред. Към офиса на Грегъри. Първият помощник на боса вдигна поглед и го попита какво иска. Управителят му обясни, че се е случило нещо. По-добре да пресече улицата, отколкото да пише съобщение. И по-бързо.
— Какво съобщение?
— Тази сутрин получих снимка на човек на име Шевик. Голям и грозен копелдак.
— Видя ли го?
— Шевик разпространено име ли е в Америка?
— Защо?
— Тази сутрин имах клиентка на име Шевик. Но беше дребничка възрастна жена.
— Възможно е да са роднини. Възрастна леля или братовчедка.
Управителят кимна.
— И аз си помислих същото — каза той. — Но после получих още едно съобщение. И още една снимка. На същата възрастна жена. Името ѝ обаче беше различно. Второто съобщение я представя като Джоана Ричър. А тази сутрин тя се разписа при мен като Мария Шевик.
19
Ричър и Аби оставиха семейство Шевик в кухнята и се насочиха към нейната тойота. Ричър вече бе събрал багажа си. Четката за зъби беше в джоба му. Аби обаче искаше да се отбие у дома, за да си вземе някои неща, което беше разумно. На свой ред Ричър реши да се отбие при тримата адвокати, за да ги попита нещо. И двете дестинации се намираха на украинска територия. Но отиването до там би трябвало да е достатъчно безопасно, помисли си Ричър. Евентуално. От друга страна, украинците разполагаха с две снимки, може би дори с описанието на тойотата и регистрационния ѝ номер. Но все пак беше посред бял ден и двамата с Аби щяха да действат много бързо.
Достатъчно безопасно, помисли си Ричър. Евентуално.
Прекосиха западналия квартал с изоставените сгради и Ричър с лекота откри кантората на тримата адвокати, западно от Сентър Стрийт, близо до хотелите, в края на реновираната улица. Която през деня изглеждаше по съвсем различен начин. Всички офиси бяха отворени. Непрекъснато влизаха и излизаха хора. От двете страни на улицата бяха паркирани автомобили. Но сред тях нямаше черни линкълни. Нито мъже с бледи лица и черни костюми.
Достатъчно безопасно. Евентуално.
Аби намери свободно място и паркира. Двамата с Ричър слязоха и тръгнаха към кантората. Зад бюрата завариха само двама. От Айзък Мехай-Байфорд нямаше и следа. Тук бяха само Джулиан Харви и Джино Веторето. Харвард и Йейл. Щяха да му свършат работа. Поздравиха Ричър, здрависаха се с Аби и заявиха, че им е приятно да се запознаят.
— Ами ако Максим Труленко е скрил парите? — попита Ричър.
— Това е теорията на Айзък — каза Джино.
— Винаги се носят подобни слухове — добави Джулиан.
— Мисля, че този път това е самата истина — продължи Ричър. — Снощи подхвърлих името на Труленко на охранителя в заведението, в което работи Аби. Три минути по-късно се появиха четири горили с два автомобила. Впечатляваща реакция. Охрана на най-високо равнище. А тези хора не приемат друго освен плащане в брой. Следователно Труленко им плаща. И то по максимална тарифа, щом за три минути се появиха четирима души. Това означава, че Труленко разполага с пари.