Едно на милион
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #24
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- Переводчик: Милко Стоименов
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Едно на милион». Краткое содержание книги:
Ричър пътува с автобус из Америка без конкретна цел, без да бърза заникъде. Но слиза от него, за да помогне на възрастен човек, който очевидно ще стане жертва на обир. И… нали знаете какво казват за добрите дела? Не остават ненаказани.
Старецът, на когото Ричър помага, е допуснал огромна грешка. Притиснати от обстоятелствата, той и съпругата му са взели голям заем от много опасни хора. От банда, която владее половината град. Най-неочаквано Ричър се оказва между двете гангстерски групировки, които се борят за надмощие. Той знае, че трябва да остане поне на крачка пред лихварите, рекетьорите и наемните убийци. Знае и че изгледите за успех не са на негова страна. Но Джак Ричър вярва в един конкретен вид правосъдие… макар че шансът да успее е едно на милион.
— Не — възрази помощникът. — Така изглеждаме зрели. Подхождаме стратегически и в крайна сметка печелим.
— Дадохме две жертви повече. Това е унижение.
— Ако преди две седмици Дино ни бе предложил лихварския си бизнес срещу двама от нашите и карето с ресторантите, щяхме да приемем на мига. Ние печелим от тази история. Унижението е за Дино, не за нас.
— И все пак не мисля, че е редно да оставим нещата така.
— Може да не е редно, но е умно — настоя първият помощник. — Ние играем шах. И в момента печелим.
— Какво ще направят на хората ни?
— Нещо ужасно, предполагам.
Никой не проговори в продължение на цяла минута. Накрая Грегъри каза:
— Трябва да намерим проститутките. Не можем да им позволим да избягат. Ще се отрази зле на дисциплината.
— Работим по въпроса — каза един от присъстващите.
Отново настъпи тишина. В този момент телефонът на Грегъри иззвъня. Той вдигна, изслуша някого и затвори.
Погледна верния си лейтенант и се усмихна.
— Може би си прав — каза Грегъри. — Може би лихварският бизнес е по-изгодният вариант.
— Защо? — попита помощникът му.
— Вече разполагаме с име — отвърна Грегъри. — И снимка. Онзи тип, който снощи е разпитвал за Макс Труленко, се казва Арън Шевик. Наш клиент. Понастоящем ни дължи двайсет и пет хиляди долара. В момента издирваме адреса му. Някакъв голям и грозен копелдак.
Аби паркира до оградата. Четиримата излязоха от колата и тръгнаха по тясната бетонна пътека. Мария Шевик извади ключове от дамската си чанта и отключи вратата. Влязоха вътре. Мария видя кафето на кухненския плот.
— Благодаря — каза тя.
— Взех го от чист егоизъм — отвърна Ричър.
— Искаш ли?
— Мислех, че никога няма да попиташ.
Мария отвори кутията и включи кафе машината. После отиде при Аби в дневната. Завари я да разглежда снимките по стената.
— Какви са последните новини за Мег? — попита тихо Аби.
— Лечението е много тежко — отвърна Мария. — Настанили са я в специална самостоятелна стая. Или не е на себе си от болкоуспокояващите, или спи, тъй като ѝ дават приспивателни. Не можем да ѝ отидем на свиждане, не можем дори да говорим по телефона.
— Това е ужасно.
— Но лекарите са оптимисти — продължи Мария Шевик. — Поне засега. Скоро ще получим още новини. Ще направят ново изследване със скенер.
— Стига да го платим предварително — обади се съпругът ѝ.
До края на седмицата остават шест дни, помисли си Ричър.
— Смятаме, че бившият шеф на Мег е в града — изрече той на глас. — Смятаме, че разполага с пари. Според вашите адвокати най-добрата стратегия е завеждането на граждански иск срещу него. Убедени са, че ще спечелите.
— И къде е той? — попита Арън Шевик.
— Още не знаем.
— Можете ли да го откриете?
— Вероятно — отвърна Ричър. — Някога това бе част от работата ми.
— Законовите процедури са доста бавни — отбеляза Мария Шевик, както и миналия път.
За обяд им послужиха сандвичите от бензиностанцията. Настаниха се в дневната, защото в кухнята имаше само три стола. Аби седна по турски на пода, където някога бе стоял телевизорът. Мария Шевик я попита какво работи. Аби ѝ обясни. Арън заговори за доброто старо време, когато компютрите още не контролирали струговете и останалите машини. Когато режел, струговал или фрезовал на око, по усет, и го правел с точност една хилядна от сантиметъра. Тогава американските работници били в състояние да направят всичко. Абсолютно всичко. Те били най-ценният природен ресурс в света. И докъде стигнали след това? Срамота!
Ричър чу автомобил отвън. Тихото съскане и проскърцване на голям седан. Стана, излезе в коридора и погледна през прозореца. Черен линкълн. С двама души. Бледи лица, руси коси, бели вратове. Опитваха се да направят обратен завой. Напред-назад, напред-назад по тясната уличка. Целта им бе да спрат в съответната посока, която да им позволи да се измъкнат колкото се може по-бързо. Тойотата на Аби ги затрудняваше допълнително, тъй като препречваше пътя им.
Ричър се върна в дневната.
— Открили са адреса на Арън Шевик — каза той.
Аби скочи на крака.
— Тук ли са? — попита Мария Шевик.
— Някой ги е изпратил — продължи Ричър. — Не бива да го забравяме. Разполагаме с трийсет секунди, за да съставим план. Който и да ги е изпратил, знае, че са тук. Ако с тях се случи нещо, тази къща ще се превърне в основна мишена. Трябва да положим всички усилия, за да го избегнем. Ако се намирахме на друго място, нямаше да е проблем. Но не и тук.
— Какво ще правим? — попита Арън Шевик.