Гай-джин

— Не, всъщност не. — Малкълм вече се бе овладял — бъдещето му бе поставено на везните с думите на адмирала: „… удовлетворете я, стига да желаете“. — Нека ти обясня.

Малкълм започна. След няколко минути се приближи стюардът, отдалечи се, а малко по-късно пак се върна с думите:

Приемете поздрави от кока, сър, обядът е сервиран във вашата кабина — но Марлоу му махна да си върви, съсредоточен и без да прекъсва Малкълм.

— … Това е причината — завърши Струан, — заради адмирала, мен, теб, майка ми. Сега, моля те, ще удовлетвориш ли странното ми желание?

— Не мога — Марлоу поклати глава, — съжалявам, старче. Никога не съм женил никого и се съмнявам, че правилникът го допуска.

— Адмиралът ти е дал разрешение да изпълниш молбата ми.

— Формулирал го е дяволски предпазливо, старче: да я удовлетворя, стига да желая. — Боже мой, това означава сам да си окача въжето на врата, старче. — Думите сами потекоха от устата му, като си представи всички бъдещи неприятности, — ти не познаваш Кетърър. О, Господи, не, никой старши офицер не става за тая работа! Ако направя погрешен избор, той ще ми изцеди топките, кариерата ми ще иде по дяволите… — Той си пое дъх, поклати глава и продължи да мърмори:

— Няма начин да направя това, никакъв нач…

— Защо не? Не одобряваш ли брака ни?

— Разбира се, че го одобрявам, за Бога, но майка ти не го одобрява. Тя казва „не“ на сватбата, Сър Уилям се е забъркал в кашата, църквата отказва, другите капитани също и, по дяволите, и двамата според закона сте непълнолетни, така че и да го направя, няма да се признава, а тя… По дяволите, ти си непълнолетен, тя също… просто не мога да рискувам… — Осени го внезапна мисъл и той погледна към брега. — Първо ще сигнализирам на Кетърър, ще го помоля за разрешение.

— Ако го направиш, ще се опозориш пред него завинаги. Ако искаше да го сториш, щеше да ти каже.

Марлоу се вторачи в него. Препрочете точната формулировка на адмирала и изпъшка. Струан беше нрав. Бъдещето му бе поставено на карта. „Всемогъщи Боже, защо ги поканих на борда?“ Първото, което бе запомнил в живота си, бяха бащините му думи: „Във флота ти ръководиш кораба си според правилника и устава и според проклетия дневник, освен ако не си проклетият Нелсън, а той е един-единствен!“

— Съжалявам, старче, не.

— Ти си нашата последна надежда. Сега си единствената ни надежда.

— Съжалявам, не.

Струан въздъхна, отпусна рамене и изигра своя коз:

— Анжел! — извика той. Тя го чу, върна се с лейтенант Лойд и застана до него. — Анжел, би ли искала да се оженим още днес, още сега? — попита я Малкълм; толкова я обичаше. — Джон Марлоу може да извърши церемонията, стига да поиска. Какво ще кажеш?