Графиня Дьо Шарни

Луи XVI се обърна към Дюмурие.

— Господине — каза му той, — все така ли изпитвате чувствата, които изразяваше вчерашното ви писмо?

— Да, сир — отвърна Дюмурие, — ако Ваше Величество не се остави да бъде победен от верността и привързаността ни.

— Е, добре — каза кралят с мрачен вид, — щом решението ви е взето, приемам оставката ви. Ще се погрижа.

Четиримата се поклониха. Мурге я имаше написана. Той я даде на краля. Другите трима я дадоха устно.

Придворните чакаха в преддверието. Те видяха четиримата министри да излизат и по вида им разбраха, че всичко е свършено.

Едни се зарадваха. Други се изплашиха.

Атмосферата натежаваше като в горещ летен ден. Усещаше се приближаването на буря. При вратите на Тюйлери Дюмурие срещна командващия Националната гвардия господин Дьо Роменвил. Той беше страшно забързан.

— Господин министре — каза той, — тичам да получа заповедите ви.

— Вече не съм министър, господине — отвърна Дюмурие.

— Ама има сборища в предградията.

— Вървете да получите заповеди от краля.

— Това не търпи отлагане!

— Тогава побързайте! Кралят току-що прие оставката ми.

Господин Дьо Роменвил се затича по стъпалата.

На другия ден, седемнайсети, сутринта Дюмурие видя да влизат при него господата Шамбона и Лажар. И двамата се представиха от името на краля: Шамбона, за да получи портфейла на външното министерство, а Лажар — на военното.

Кралят очакваше Дюмурие на осемнайсети сутринта, за да довърши с него последните работи по счетоводството и тайните разходи. Като го видяха да се появява отново в двореца, помислиха, че идва да заеме отново мястото си, и се заблъскаха около него, за да го поздравят.

— Господа — каза Дюмурие, — внимавайте! Имате работа с човек, който не се прибира, а излиза — идвам да предам отчетите си.

Всички бързо се разпръснаха. В този момент един прислужник съобщи, че кралят очаква господин Дюмурие в стаята си. Кралят си бе възвърнал цялото спокойствие. Това душевна сила ли беше? Или измамна увереност? Дюмурие предаде отчетите си.

Като приключиха работа, Дюмурие стана.

— И така, значи — каза му кралят, отпускайки се назад във фотьойла си, — вие ще се присъедините към армията на Люкнер?

— Да, сир. Напускам с удоволствие и без никакво съжаление този отвратителен град. Но вие оставате в опасност.

— Наистина осъзнавам опасността, която ме заплашва — каза кралят с видимо безразличие.

— Сир — добави Дюмурие, — вие трябва да разберете, че сега вече не ви говоря от личен интерес — веднъж освободен от съвета, аз завинаги съм разделен с вас. Правя го от вярност, от най-чиста привързаност, от любов към родината, за вашето благополучие, за това на короната, на кралицата и на вашите деца. В името на всичко онова, което е скъпо и свято на сърцето на човека, умолявам Ваше Величество да не настоява за налагането на своето вето — това упорство няма да ви послужи за нищо и вие ще се погубите, сир!