За спасяването на света
- Автор: Чолаков Янчо, Дилов Любен
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Фондация „Човешката библиотека“, Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“, Списание „Тера фантастика“
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «За спасяването на света». Краткое содержание книги:
В спасяването на света ръка си подават писатели със статус на съвременни класици – като Величка Настрадинова, Агоп Мелконян, Светослав Славчев, Любен Дилов; утвърдени имена – като Николай Теллалов, Йоан Владимир, Петър Кърджилов, Любомир П. Николов, Янчо Чолаков, Атанас П. Славов, Александър Карапанчев, Велко Милоев, Красимир Георгиев, Елена Павлова, Георги Малинов; и млади (но вече впечатляващи) творци – Димитър Риков, Красимира Стоева, Геновева Детелинова, Саша Александрова, Калоян Захариев. „Спасяване“ и „свят“ присъстват буквално и метафорично, сериозно и с намигване…
Голяма част от текстовете са награждавани в България и издавани по света.
В нашите мисли ние съдим за боговете по себе си. Лошите богове са мерило за човешкото зло. Добрите – за това колко добри искаме да бъдем. В никое човешко общество не почитат бог, който просто да не се занимава с хората. Никъде никога не допускат, че може да не помнят, да не познават или да не виждат никога боговете, от които истински зависи светът им.
Личността на всеки Пазител на Портите е уникална. Смяната на един пазител с друг може коренно да преобрази земята. От неговите действия или решения зависят движението между световете, видът и броят на обитателите им, структурата на обществата в тях, т.е. цялостният им облик. Може дори да се твърди, че типът цивилизация в голяма степен съответства на личния му емоционален и духовен свят. Периодът на смяната е особено рисков и често придружен с катаклизми – войни, епидемии, природни бедствия и климатични катастрофи. Всяка промяна на статуквото крие риск от унищожаване на човешкия вид.
Мистичната и мрачна епоха на доиндустриалните общества с тяхната строго йерархична и/или кастова структура, догматично мислене и войнстващ фанатизъм съответства на злокобната и човеконенавистна Царица на Алам. Ерата на рационализма и техническия развой на човешката цивилизация, дръзкото мислене и появата на видова, расова и верска толерантност свързваме с дейната и прагматична натура на Господаря на вълците. Как и защо е настъпила смяната на Пазителя, до момента не е изяснено. Знаем само, че събитието се е състояло някъде около средата на ХІV век.
Според основата и характера на предположенията си учените се разделят на няколко течения:
Деистите допускат намесата на свръхчовешки сили в една или друга степен. Известна е крайната неприязън към Царицата на Алам от страна на съществата отвъд Втората порта – юдите и човеко-вълците; има данни и за враждата ù с Конниците. Привържениците на теорията се позовават на факта, че тези създания са подчертано дистанцирани от света и проблемите на хората през времето на нейното стражество, а получават значително преимущество във влиянието си след замяната ù с Господаря на вълците. Говори се за заговор и умело планиран преврат, ръководен от свещената Вълчица и осъществен с пряката военна намеса на Черния, Червения и Златния конник. (Участието на Белия конник е силно оспорвано поради традиционната несъвместимост на интересите му с тези на вълците, вж. Христозов, К., „Земните страсти на небесните воини“, В.Т., 2088.)
Субективистите предполагат личен конфликт и надмощие на Господаря на вълците над Царицата в своеобразен турнир. В идеите им е допуснато съществуването на повече от един, дори няколко потенциални претенденти за мястото на Пазителя и огромната власт, която той придобива по време на стражеството си. По мнението им до „короната и меча“ на Царицата са се домогвали освен Господаря на вълците още няколко ярки личности от епохата, между които Магда, Хрельо Шестокрилия и Белязания. Битката между тях за позицията Пазител на Трите порти условно е наричана „малката война за Портите“. Налице са редица податки както за съперничество, така и за сложни, противоречиви, дори подмолни взаимоотношения между споменатите по-горе личности. Но дали е имало „малка война“ за мястото на пазителя, все още не е установено.
Т. нар. реформисти обвързват смяната на Пазителя с обусловена от напредъка на човешката цивилизация необходимост. Според тях връзката между личността на Пазителя и облика на световете е двупосочна – както смяната на един пазител с друг води до серия обективни промени, така и еволюцията на обществото и мисленето може да изиска подмяна на субекта Пазител. Сходни са и твърденията на циклистите, които лансират идеята за строг цикъл в развоя на световете и налаганата от него естествена подмяна на пазителите през точно определен период от време.
Каквито и субекти да са замесени и при каквито и обстоятелства да настъпва смяната, учените са единодушни, че по силата на правомощията си Пазителят на Трите порти е в голяма степен творец на заобикалящия ни свят. Смело може да се твърди, че както модерния свят, така и обществото, което познаваме, дължим на условията, предоставени от най-новия Пазител, изместил Господаря на вълците в първата половина на ХХ век.
Ето колко глупави и егоцентрични можем да бъдем…
– Какво ми сторихте, Катерино…
– Сватба.
Катерина плачеше и шепнеше по-скоро на себе си. Знаеше, че дори да я чуе, мъжът няма да я разбере. Твърде бавно и трудно животът се връщаше в умъртвената му плът.