Отписаният

Горюнов: Мога само да предполагам.

Грязнов: Хайде, предполагайте.

Горюнов: Тази мисъл, по-точно догадка, току-що се появи в главата ми… Бих искал да помисля. Правилно ме разберете, ако ви кажа предположението си, за мен може да стане по-опасно.

Грязнов: Не ни ли вярвате?

Горюнов: На вас вярвам. Но нима при вас няма изтичане на информацията? Кажете ми честно.

Грязнов: Всичко се е случвало. Което е вярно — вярно е. А вие откъде знаете?

Горюнов: Е, аз не ви казвам: „Моля, първо затворете каналите за изтичане на информация, после ще разговаряме.“ Но все едно. Записвате показанията ми с мое съгласие, а откъде да знам в чии ръце ще се окаже после този запис?

Грязнов: И какво предлагате? Щом сте направили такова заявление и то е записано, ако има изтичане, както казвате, тогава още повече ще се стараят да ви премахнат, как не разбирате? Говорете, щом сте започнали.

Горюнов: Трябва да помисля. Да претегля всичко. И моля да осигурите моята безопасност.

Грязнов: Как така?

Горюнов: Арестувайте ме. И ме затворете в единична килия. Там ще помисля.

Грязнов: С удоволствие, но няма доказателства за вината ви в конкретното престъпление.

Горюнов: Не се съмнявам. Имайте предвид, че съм най-ценният ви свидетел.

Грязнов: Ако дадете ценни показания, тогава ще ви осигурим безопасността. А родното ви Министерство на отбраната не може ли да ви помогне и да осигури безопасността ви? Да помогне на вас и на нас?