Портрет в сепия [bg]

— А дъщеря ти?

— Виждам, че Уилямс те е осведомил за всички подробности. Каза ли ти също, че не аз съм бащата на това момиченце? — попита Северо.

— Кой е той?

— Няма значение. Пред закона тя е моя дъщеря. Дядо й и баба й се грижат за нея и няма да й липсват пари, погрижил съм се да е добре осигурена.

— Как се казва?

— Аурора.

— Аурора дел Валие… хубаво име. Постарай се да се върнеш невредим от фронта, Северо, защото, когато се оженим, това момиченце с положителност ще се превърне в първата ни дъщеря — каза Нивеа, изчервявайки се.

— Какво каза?

— Чакала съм те през целия си живот и мога още да почакам. Няма защо да бързаме. Имам още доста неща да свърша, преди да се оженя. Аз работя.

— Работиш? Но защо? — възкликна възмутено Северо, защото нито една жена в неговото и в семействата, които познаваше, не работеше.

— За да се уча. Вуйчо ми Хосе Франсиско ме нае, за да подредя библиотеката му и ми разрешава да чета всичко, което пожелая. Спомняш ли си за него?

— Познавам го бегло, той ли се бе оженил за жена с наследство и живее в дворец във Виня дел Мар?

— Той е, роднина е на майка ми. Не познавам по-учен и по-добър мъж от него, въпреки че ти си още по-добър — засмя се тя.

— Не ми се подигравай, Нивеа.

— Красива ли бе жена ти? — запита тя.

— Много красива.

— Ще трябва да преживееш траура, Северо. Войната може да ти помогне. Казват, че красивите жени не се забравят, но се надявам да свикнеш да живееш без нея, дори и без да успееш да я изтриеш от паметта си. Ще се моля отново да се влюбиш и дано да бъде в мен… — промърмори Нивеа и взе ръката му.

Тогава Северо дел Валие усети непоносима болка в гръдния кош, сякаш копие прободе ребрата му и от устните му се изтръгна ридание, последвано от неудържим плач, който го разтърсваше целия, докато, хълцайки, той повтаряше името на Лин, Лин, хиляда пъти Лин. Нивеа го притисна до гърдите си, сплела слабите си ръце около него, и започна утешително да го потупва по гърба като малко дете.