Мъжът, жената и гладът [bg]

— Само перкусията е съвременна, останалото го пеят както го е композирала. — После прошепна, уплашена да не прозвучи еретично: — Хилдегард е била посветена. Мисля, че е композирала тази музика под въздействието на виденията, които е имала. Ненапразно са я наричали Рейнската сибила. След смъртта й много монахини уверявали, че виждали призрака й по коридорите на манастира и го чували да пее собствените й песнопения.

Погълната от историята, Клаудия отиде до хладилника и отвори две кутии със сок. Урсула занемя, когато видя какво има в него.

— Не се ли е появявал отново? — попита монахинята.

Клаудия забеляза промяната в тона й.

— Кой?

— Онолорио.

Тя наля сока в две чаши, като все още не можеше да си обясни неочаквания обрат в държането на приятелката си.

— Защо питаш?

— Защото е очаквал да сториш нещо? — монахинята отказа с жест напитката.

Нещо не беше наред. Клаудия седна срещу нея, като се опитваше да разбере какво става.

— Клаудия, с какво се занимаваш?

Продуктите от дипломатическия магазин. Каква глупава непредпазливост! Как й бе хрумнало да отвори хладилника, пълен с тези проклети консервни кутии! Явно нещо с нея не беше наред. От предната вечер. Откакто й прилоша. Вече не внимаваше какво върши. Сега беше безсмислено да се преструва.

— Трябваше да храня детето си.

Известно време двете мълчаха. Те не знаеха, но музиката на Хилдегард беше издигнала бариера, която преграждаше пътя на едно дебнещо наблизо създание.

— Бих искала да ти помогна, но не знам как.

— Решението е да намеря къде да оставям детето, така ще мога да работя друго… Или поне бих могла да работя през деня като сервитьорка или каквото и да е, да имам нормална работа, колкото и неприятна да е тя.

— Няма по-лоша работа от тази.

— Но е единствената възможна за мен.

— При все това трябва да излизаш, макар и вечер. На кого оставяш момчето?

— Нубия се грижи за него.

— Нубия? — тя сякаш потъна в спомените си. — Не съм я виждала от години.

— Тя е нещо като щатна бавачка на малкия.

— Какво казва за… работата ти?

— И тя не я одобрява, но знае, че нямам друг избор.

— Не те ли притеснява това, което вършиш?

— Ако можех, щях да вляза в манастир, само и само да не го върша.

Урсула се загледа в плочките на пода, докато през ума й минаваха стотина различни възможности. Дори си помисли с надежда, че Клаудия би могла да се посвети на религията, но веднага отхвърли тази възможност. Погледна часовника си.

— Трябва да тръгвам — каза тя и стана. — Сестра Мария сигурно е приключила посещението си.

Клаудия отиде при касетофона.

— Касетата е за теб — заяви Урсула. — Подарявам ти я. Отец Хуан има оригинала… Само да знаеш какво вълнение предизвика в семинарията. Всички искат да я запишат.