Конан наемника [bg]

— Не се страхувай — промълви Сариса с мъртвешки глас. — Когато счупи голямото огледало, ти уби мен и моите хора. Душата на цялата моя раса живееше в този древен артефакт. А ти поради своето варварско невежество го разби.

— Ха, невежество! — изръмжа Конан. — Ако знаех, че това е начинът да убия всички ви, щях да го счупя още при първа възможност. Това можеше и да не се случи, жено. Ако ти се беше отнесла с доброта към Елкуина, ако всички вие не бяхте се опитали да ме използувате за свое развлечение, ние щяхме да поемем към дома си, твоят брат щеше да е жив и ти щеше да си имаш твоя замък и твоите проклети развлечения. — Конан не беше човек, който да проявява ненужно съжаление към онези, които сами са виновни за собствените си нещастия.

— Тя казва истината — потвърди Рерин. — Магическата й аура е изчезнала.

— Позволи ми да се върна в замъка, за да умра заедно с моите хора — каза Сариса.

— Добре — съгласи се Конан и пъхна сабята си в ножницата. — И без това вече не си ми нужна. — Той повече не й обърна никакво внимание, а тя се обърна и бавно тръгна към замъка.

Когато Сариса си отиде, Елкуина се обърна към Рерин:

— А сега, стари приятелю, имаш ли някаква магия, с която да развържеш тези връзки?

Рерин се наведе, разгледа връзките, с които бяха завързани китките и глезените на Елкуина, и попита:

— Опитахте ли с нож?

— И през ум не ми мина — призна Конан, извади камата си, разряза връзките и те паднаха на земята.

— Не си помисли за това? — изкрещя Елкуина. Плътна червенина покри лицето й и се спусна към гърдите. В своя гняв тя, изглежда, за момент беше забравила голотата си. — Значи нарочно ме остави завързана, за да можеш да се държиш с мен както си искаш!?

— Може да си кралица — заяви Конан, — но когато става дума за битки, ще си траеш.

— Глупак такъв! Какво щеше да стане, ако те бяха убили, докато бях завързана! Това мина ли ти през ума?

— Сигурен съм, че щеше да се оправиш по най-кралски начин, както и преди да те намеря.

— Гледайте! — извика Рерин, за да спре препирнята, която застрашаваше да се превърне в гражданска война между кралица и боец.

Те погледнаха натам, накъдето им сочеше магьосникът. Огромният замък беше започнал да се топи, или по-скоро да се разпада, очертанията му бяха размазани, сякаш всичко беше омекнало, смаляваше се и изчезваше.

— Прилича на медуза, изхвърлена на брега — каза Конан и се почеса по брадясалата буза.

— Сигурно тяхната магия го е поддържала — каза Рерин, после се втренчи в брадата и мустаците на Конан. — Колко време прекарахте вътре?

— Може би три или четири дни — отговори Конан озадачен.

— Не — възрази Елкуина. — Най-малко девет или десет.

— А пък аз, откакто Конан се изкачи по стената, прекарах тук само една нощ. В Страната на демоните дори времето тече необичайно.