Гласът на цигулката [bg]

— Майната им!

— Извинете ме, докторе, ако прекалявам с вашето търпение. Всичко наред ли е по тялото на Маурицио ди Блази?

— В какъв смисъл?

— Хъм, как е умрял?

— Що за тъп въпрос. Картечен откос, с който за малко да го направят на бюст, за да го покачат върху някой паметник.

— Десният му крак?

Доктор Паскуано притвори очи, които и без това бяха малки:

— Защо ме разпитвате точно за десния му крак?

— Защото левият не ми се струва интересен.

— Ех, така е. Бил го е ударил, изкълчване или нещо подобно, не е можел повече да си обува обувката. Но се е наранил няколко дни преди смъртта си. Лицето му беше отекло от някакъв удар.

Монталбано подскочи:

— Били ли са го?

— Не знам. Или са го цапнали силно в лицето, или е паднал. Но не са били полицаите. И тази контузия датира отпреди това.

— Когато си е ударил крака ли?

— Горе-долу, поне така си мисля.

Монталбано се изправи и подаде ръка на доктора:

— Благодаря ви! Тръгвам си, за да не ви преча. Едно последно нещо. Вас веднага ли ви уведомиха?

— За какво?

— За това, че са застреляли Ди Блази.

Доктор Паскуано така присви очичките си, че изглеждаше, сякаш изведнъж е заспал. Не му отговори веднага.

— Тези неща нощем ли ги сънувате? Свраките ли ви ги казват? Или говорите с духове? Не, младежа са го застреляли в шест сутринта. На мен ми съобщиха, че трябва да отида, към десет. Казаха ми, че първо искат да приключат навреме с обиска на къщата.