![Гласът на цигулката [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/8/9/glast-na-cigulkata-bg-download.jpg)
Гласът на цигулката [bg]
- Автор: Камиллери Андреа
- Серия: инспектор Монтальбано #4
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Книгопис
- ISBN: 978-619-7067-32-3
- Переводчик: Весела Лулова Цалова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Гласът на цигулката [bg]». Краткое содержание книги:
Галуцо започна да се смее:
— Комисарю, ама той, ако вие го помолите да каже по телевизията, че са открили, че луната е направена от извара, ще го каже и още как! Знаете ли, че той умира от завист?
— Към кого?
— Към Николо Дзито, комисарю. Казва, че към Дзито проявявате особено внимание.
— Вярно е. Вчера вечерта Дзито ми направи услуга и с това му създадох неприятности.
— И сега искате да направите същото и със зет ми ли?
— Ако е готов.
— Кажете ми какво желаете, няма никакви проблеми.
— Тогава ти му съобщи какво трябва да направи. Ето, вземи тази снимка. На Микела Ликалци е.
— По дяволите, колко красива е била!
— В редакцията зет ти трябва да има снимка и на Маурицио ди Блази. Струва ми се, че я видях, когато съобщиха новината за убийството му. В информационната емисия в един часа, а също и във вечерната, зет ти трябва да покаже и двете снимки, сложени една до друга. Трябва да каже, че тъй като има празнина от пет часа в разследването, тоест между седем и половина в сряда вечерта, когато се е разделила с една своя приятелка, и малко след полунощ, когато е видяна да отива в компанията на някакъв мъж към виличката си, би искал да узнае дали някой е в състояние да даде сведения за Микела Ликалци през тези часове. Още по-добре ще е да попита дали някой я е видял в компанията на Маурицио през това време и къде. Ясен ли съм?
— Твърде ясен.
— От този момент нататък оставаш на бивак в „Телевигата“.
— Какво ще рече това?
— Означава, че ще стоиш там, все едно си редактор. Веднага щом се появи някой с информация, казваш да ти го прехвърлят и ти ще говориш с него. А след това ще ми докладваш.
— Салво? Николо Дзито съм. Принуден съм отново да те обезпокоя.
— Новини? Изпратиха ли ти карабинерите?
Очевидно Николо нямаше никакво желание да се шегува.
— Можеш ли да дойдеш незабавно в редакцията?
Монталбано доста се удиви, като видя в кабинета на Николо адвокат Орацио Гутадауро, специалист по наказателни дела с лоша репутация, защитник на всички мафиоти от провинцията и дори извън нея.
— А, прекрасният комисар Монталбано! — каза адвокатът веднага щом го видя да влиза.
Николо изглеждаше леко объркан.
Комисарят погледна въпросително журналиста — защо го бе повикал в присъствието на Гутадауро? Дзито му отговори с думи:
— Адвокатът е господинът, който се обади вчера, онзи, който е бил на лов.
— А, така ли? — каза комисарят.
С Гутадауро колкото по-малко се говореше, толкова по-добре беше, защото не е човек, с когото можеш да си поделиш залъка.
— Думите, които тук присъстващият уважаем журналист — подхвана адвокатът със същия тон, който използваше и когато беше в съда — употреби по телевизията, за да ме опише, ме накараха да се почувствам като червей!
— О, боже, какво съм казал? — попита разтревожено Николо.
— Използвахте точно тези изрази: незнаен ловец и анонимен събеседник.
— Да, но какво обидно има? Има и незнаен воин…
— … Анонимният венецианец — подсили Монталбано, който започваше да се забавлява.
— Как е възможно?! Как е възможно?! — продължи адвокатът, все едно не ги беше чул. — Орацио Гутадауро да бъде обвинен подмолно в малодушие? Не можах да го понеса и ето ме тук.
— Но защо дойдохте при нас? Ваш дълг е да отидете в Монтелуза при господин Пандзаки и да му кажете…
— Шегувате ли се, младежи? Пандзаки беше на двайсет метра от мен и разказа напълно различна история! Между мен и него ще повярват на него! Знаете ли колко от моите клиенти, при това невинни хора, са се оказвали въвлечени и обвинени заради лъжливите думи на някой полицай или карабинер? Стотици!
— Слушайте, адвокате, по какво се отличава вашата версия относно фактите от тази на господин Пандзаки? — попита Дзито, който не успяваше повече да удържа любопитството си.
— По един детайл, уважаеми.
— Какъв е той?
— Че младежът Ди Блази беше невъоръжен.
— Ех, не! Не вярвам. Вие искате да кажете, че онези от оперативно-следствената служба са стреляли хладнокръвно само за да си направят удоволствието да убият човек?
— Просто казах, че Ди Блази беше невъоръжен, но другите са го помислили за въоръжен, защото държеше нещо в ръката си. Стана ужасяващо недоразумение.
— Какво е държал в ръката си?