Сенки в снега [bg]

Репортерът обаче се бе оказал достатъчно съобразителен да събере предишни коментари на Шевре за Рено. Всъщност отзиви имаше не само от главния археолог, а и от куп други историци, археолози и експерти по темата „Шамплен“. Всички те се бяха отнасяли презрително към Рено, всички се бяха подигравали и бяха осмивали аматьорщината му, докато бе жив.

Приживе Огюстен Рено несъмнено се бе превърнал в карикатура. Но ако човек се зачетеше в днешните вестници, щеше да добие съвсем друга представа за него. Той не бе просто мъртвец. Всички се изказваха за покойника с умиление, сякаш говореха за любимия си леко шантав чичо. Макар и малко заблуден, Рено се бе посветил със страст на търсенията си. Обрисуван бе като човек, който е обичал своя дом, своя град, своята страна. Квебек. Човек, влюбен в историята, който я бе превърнал в смисъла на живота си и бе пренебрегнал заради нея всичко останало, включително разума.

Любителят археолог беше безобиден ексцентрик, един от многото в Квебек, и провинцията бе осиротяла след загубата му.

Такъв бе покойният Огюстен Рено. Най-сетне уважаван.

Гамаш с облекчение забеляза, че в статията е проявено внимание при съобщаването на мястото, където бе открит трупът. Казваше се, че са го намерили в сградата на уважавана в англоезичната общност институция, но нищо повече. Нямаше и намек, че са замесени англоезични канадци, че е имало някаква конспирация, политически или лингвистични подбуди за престъплението.

Но детективът подозираше, че жълтата преса няма да е толкова сдържана.

— Става въпрос за онази библиотека, нали? Мястото, където ходеше, за да работиш? — попита Емил, докато разчупваше един кроасан и фини трошици се посипаха по масата. Той бе вечерял навън с приятели предишната вечер и затова с Гамаш не се бяха виждали след убийството.

— Да, ЛИД — потвърди инспекторът.

Възрастният мъж го изгледа с пресилено сериозно изражение.

— Можеш да ми кажеш, Арман. Нали не си го…

— Убил? Никога не бих убил непознат. Виж, приятел…

Емил Комо се разсмя, но след малко притихна.

— Горкият човечец.

— Да, горкият. Всъщност бях там, присъствах на първоначалните разпити. Инспектор Ланглоа бе така любезен да ми разреши.