Сенки в снега [bg]

— Пистолетът ми беше на предната седалка и си представих какво ще се случи. Ченгето щеше да види оръжието и да ме арестува. Щяхте да разберете… какво карам с камиона.

Гамаш обърна внимание, че този човек току-що бе прострелял и навярно убил служител на Sûreté, бе отвлякъл друг и все пак главното му притеснение бе да укрие факта, че работи в плантация за марихуана или самият той е собственик на такава. Но тази нужда да се скрие, да бъде потаен, сякаш бе инстинктивна. Бе готов да лъже. Залогът бе стотици хиляди долари.

Залогът бе свободата.

За човек от провинцията перспективата да прекара години зад решетките навярно бе равносилна на убийство.

— Какво стана?

Още ли не бяха проследили обаждането? Немислимо бе да отнема толкова време.

— Не исках — извиси се гласът на мъжа почти до писък. Сега звучеше умолително. — Беше грешка. Но тогава се случи онова и видях, че има още един, затова насочих пистолета към него. Вече не знаех какво да правя. Не можех просто да го застрелям, без да ми мигне окото. Но не можех и да го пусна да си върви. Затова го доведох тук.

— Нали разбирате, че трябва да го освободите — настоя главният инспектор. — Просто го развържете и го оставете там, където сте. Качете се на камиона и тръгнете, изчезнете. Само не наранявайте Пол Моран.

Смътно, някъде в периферията на съзнанието си, Гамаш се запита защо мъжът, взел полицай за заложник, не се интересува от състоянието на другия служител на реда, когото е прострелял. Звучеше разстроен, но така и не попита. „Може би не иска да знае“ — каза си главният инспектор. Явно си имаше работа с човек, на когото му бе най-удобно да се крие от истината.

Настъпи мълчание и инспекторът за момент си помисли, че мъжът ще изпълни молбата му. Само ако успееше да отведе полицай Моран на сигурно място, щяха да намерят този човек. Не се и съмняваше в това.

Но Арман Гамаш вече бе допуснал първата си грешка.

Бовоар отново се унесе и в съня си затвори слушалката на телефона, качи се в колата с шефа си и потеглиха спешно към Сент Агат. Откриха мястото, където онзи държеше Моран като заложник, и спасиха колегата си. Невредим. Никой не пострада, никой не загина.

Така ставаше в сънищата на Бовоар. Винаги сънуваше това.