Плажът [bg]

58.

Представителен господин със светлоруса коса прекоси покрития с копринен килим коридор, водещ към просторното фоайе на хотела. Младият служител зад мраморното гише на рецепцията в другия край на помещението посрещна госта с усмивка и сведен поглед.

— Апартаментът ви очаква, господин Мейле. Добре дошли отново в „Прада Хан“.

— Радвам се, че съм тук — усмихна се Анри и вдигна очилата в рогови рамки на главата си, докато подписваше талона за кредитната карта. — Пазиш ли залива топъл за мен, Рафи?

— О, да, сър. Ние никога не бихме разочаровали най-скъпия си гост.

Анри отвори вратата на разкошния апартамент, съблече се в богато обзаведената спалня и захвърли дрехите си върху огромното легло, над което бе опъната мрежа против комари. После облече копринен халат и се настани пред телевизора, докато похапваше от малките шоколадчета и сушеното манго. С наслада наблюдаваше по Би Би Си „Уърлд“ последните новини във връзка с „поредицата убийства на Хаваите, които продължават да озадачават полицията“.

Тъкмо си мислеше, че това би трябвало да ощастливи Воайорите, когато звънчето на вратата оповести пристигането на специалните му приятели.

Ароон и Сакда, слаби момчета, около четиринадесетгодишни, с къси коси и златиста кожа, се поклониха за поздрав пред мъжа, когото познаваха като господин Пол Мейле, сетне, когато той ги назова по име, избухнаха в смях и обвиха ръце около него в бурна прегръдка.

Масата за масажи бе разположена на терасата, с лице към плажа. Момчетата пригладиха чаршафите и извадиха от чантите си шишенца с масла и лосиони. Анри нагласи камерата, за да обхваща сцената.