Смъртни врагове [bg]

Веднага щом колата спря, Лотшпайх свали надолу стъклото на вратата си и се обърна към една чернокожа жена на средна възраст в другата кола. Тя беше облечена с дебело яке с качулка „Норт Фейс“, носеше очила със златни рамки „Живанши“ и имаше малка халка на носа си.

— Как върви пързалянето с шейна? — попита той.

— Пързалянето ли? — Тя се разсмя. — Миличък, това е родното място на разбитите надежди. Единствените спортове, които се практикуват тук, са стрелбата, курварството и дремането.

— Добре, че си взех пищовите — върна шегата Лотшпайх. Веднага я беше харесал. — Разбрах, че очаквате двама печени снайпериста.

Радиостанцията на жената пропука и тя взе предавателя. Дългите й поне два сантиметра нокти бяха изрисувани в синьо и златисто.

— Десет — четири — рече тя, отговаряйки някому, чийто глас снайперистите не чуваха. — Както ви казах, момчета, по-добре си дотътрете задниците тук.

После се обърна към Лотшпайх:

— Нашият човек ни съобщи, че е получил сигнал от шефовете. Основната група ще пристигне до час.

Тя посочи към триетажна сграда, украсена с часовникова кула и множество счупени прозорци.

— Там ще е наблюдателният ви пункт. Вече имаме няколко момчета горе. Те ще ви помогнат да се оправите.

Мъжете не казаха нищо. Излязоха от колата и извадиха раниците и пушките си от задната част на джипа.

— Надявам се, че това на задниците ви не пропуска вода, момчета — викна подир тях жената. — Иначе там ще ви е хем студено, хем мокро.

Джеръми и партньорът му потънаха в снежната буря и се отправиха към набелязаната сграда, жената зад тях продължаваше да се смее.