Древни брегове [bg]

Ласкър въздъхна.

— Наредих на няколко от моите да ги държат настрана. Но тия станаха агресивни, а честно казано, не разполагаме с достатъчно хора, за да овладеем ситуацията. На всичко отгоре, тук никой няма никаква реална власт и това се знае.

Макс се загледа към несекващия поток от прииждащи коли.

— Добре — каза накрая той, — ще повикаме полицията, за да установи някакъв контрол поне над пътя. Да се надяваме, че ще имат разум да ограничат броя на туристите, намиращи се едновременно тук.

— Няма да им хареса.

— Но ще трябва да се съобразят с това. Преди някой да се е убил. И ще се наложи да раздадем някакви значки за идентифициране на нашите хора.

— А какво да правим дотогава? Както виждаш, сега практически сме спрели.

Макс пое дълбоко дъх.

— Изпрати работниците по домовете им по-рано. — Той погледна хорското гъмжило. — Кой е шеф на полицията?

— Емил Даутабъл.

— Познаваш ли го?

— Ами, да. Не че се въртим в едни и същи среди, но се познаваме.

— Обади му се. Обясни му какво става и поискай помощ. Кажи му, че ни пречат на работата и помоли да изпрати хора, които да разчистят терена тук.

— Добре — кимна Том.

— Междувременно — Макс се обърна към Сейл, — предполагам ти ще искаш да разгледаш онова нещо там, дето още няма име.

— Да — увери го тя, — стига да не възразяваш.

Минаха по дървеното мостче над главната траншея. Във вътрешната зона имаше купчинки изкопана пръст. Макс забеляза няколко новоизкопани дупки. Докато заобикаляха, той надзърна в повечето от тях. Накрая й каза да спре.